На 4 ноември психотерапевтът, писател, преводач и режисьор Мадлен Алгафари навършва 59 години. Тя е родена през 1967 г. в София, а израства във Враца. Завършва френска езикова гимназия, след което психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Паралелно изучава режисура за драматичен и куклен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.

Професионалният ѝ път включва психотерапия, телевизия, писане и преподаване. Специализира психотерапия в Германия и аналитична психотерапия в Швейцария. В началото работи като редактор и водещ, а по-късно става разпознаваемо лице в телевизионни и радиопредавания за отношенията, тревожността, възпитанието и личностното развитие. Театърът остава важна част от подхода ѝ към човешките истории, а интересът към езика, тялото и емоциите се пренася и в книгите ѝ.

Първата ѝ книга „Мира нямам“ излиза през 2003 г. Следват „Вяра имам“, „Всички можем да летим“, „Приказки за пораснали деца“, „Глад за истински неща“, „Как да се разболяваме качествено“, „От „Какво ще кажат другите?“ до „Какво избирам аз“ и „Чувствам, следователно съм“. В тях Алгафари използва достъпен език, поезия, приказни образи и житейски ситуации, за да говори за страхове, гняв, болка, любов и нуждата от самопознание. В „Чувствам, следователно съм“ акцентът е върху емоциите и тяхното място в човешкото поведение, а „Поправителен за родители“ е насочена към общуването между възрастни и деца. „Тихоспирка“ е сред книгите, в които личният и професионалният интерес към вътрешния свят се срещат най-ясно; според Алгафари всяка дума там е родена от тишината в различни периоди от живота ѝ. Книгата съдържа стихове, приказки, размисли и текстове за тишината като възможност човек да чуе собствените си отговори.

В работата си Алгафари определя любовта, доверието и свободата като три важни основи на хармоничната връзка. Темите за близостта, личните граници, родителството и отговорността към собствените избори преминават през книгите, лекциите и публичните ѝ участия. Тя събира ролите на психолог, който работи с човешките трудности, на автор, който ги превръща в текст, и на човек от театъра, за когото всяка история започва с живия човек зад думите.