Луиз Инасио Лула да Силва е преизбран за четвърти непоследователен президентски мандат начело на Бразилия. Той побеждава консервативния сенатор Флавио Болсонаро, но наследството е тежко: дълбоко разделена страна, силно консервативен парламент, висок държавен дълг и напрегнати отношения със САЩ.

На парламентарните избори Либералната партия на Флавио Болсонаро се утвърждава като най-силна политическа сила с 121 депутати от 513 места в долната камара и 28 сенатори от 81. За да прокарва законопроекти, Лула ще трябва да преговаря с десноцентристкия блок „Центрао“, който често подкрепя правителството в замяна на назначения и средства за регионите, в които има силни позиции.

Икономическият натиск е съсредоточен върху публичните финанси. Държавният дълг надхвърля 80% от БВП, а лихвите са сред най-високите в света. Според експерти съкращаването на разходите е наложително, но ще бъде непопулярно и ще срещне съпротива от влиятелни парламентарни лобита. Ограничаването на разходите може да засегне и социалните програми, които са запазена марка на управлението на Лула.

Друг силен натиск идва от престъпността. Бразилците очакват осезаеми резултати срещу престъпните фракции и милициите, контролиращи територии в редица градове. Темата има и международно измерение: администрацията на Доналд Тръмп определи „Командо Вермельо“ и „Първо командване на столицата“ като терористични организации, а правителството на Лула оспорва това като посегателство срещу суверенитета.

Отношенията с Вашингтон се усложняват и от допълнителни мита върху бразилски стоки. Лула използва защитата на националния суверенитет като основен лозунг в кампанията, но сега ще трябва да търси диалог със САЩ, един от главните търговски партньори на Бразилия. Експерти отбелязват, че идеологическите различия имат значение по-скоро за символните срещи, отколкото за ежедневните междудържавни отношения.