Литва ще задържа руско и беларуско зърно, превозвано през пристанището Клайпеда, докато приключат проверките за произход. Новото изискване започва да действа от следващата седмица и може да забави износа с два месеца или повече. То обхваща пшеница, ечемик, слънчогледово семе и царевица, изпращани от Русия или Беларус през балтийското пристанище.

Пратките няма да получават митническо оформяне, преди да са готови резултатите от анализите. Ако се установи, че декларираният произход е неверен, товарът ще трябва да бъде върнат или унищожен. Литва започна проверки през септември заради подозрения, че част от продукцията може да е произведена в окупирани украински територии и да се изнася с друг деклариран произход.

Забавянето се увеличава и защото в Литва няма лаборатория за необходимите изследвания, поради което пробите се изпращат в чужбина. Всички разходи за съхранение, тестове, връщане или унищожаване на товара са за сметка на износителите. При неверен произход пратката няма да продължи към крайния пазар.

Санкциите на ЕС забраняват вноса на руско зърно, но транзитът през територията на блока остава разрешен. През октомври Естония, Латвия и Литва предложиха забрана на транзита на руско и беларуско зърно в целия ЕС, а Естония вече въведе собствени ограничения. Натискът за ограничаване на балтийските маршрути се засилва, след като Русия започна да ги използва по-активно на фона на украински атаки срещу кораби и инфраструктура в черноморските пристанища.

Руският и украинският износ на пшеница през Азово-Черноморския басейн е почти преустановен от средата на август. Пазарни оценки показват, че руският износ на пшеница е достигнал около половината от обичайните си обеми, въпреки търсенето на алтернативни маршрути.