Лино Вентура, роден на 14 юли 1919 г. в Парма като Анджолино Джузепе Паскуале Вентура, пристига във Франция през 1927 г. и израства в Париж. Напуска училище рано и работи различни професии, но първоначално животът му е свързан със спорта: той става професионален кечист и достига до европейската титла. Травма през 1950 г. прекратява спортната му кариера, след което Вентура започва да организира кеч срещи.

Повратът идва, когато режисьорът Жак Бекер го избира за малка роля в „Не посягайте на плячката“ през 1954 г. На снимачната площадка Вентура се среща с Жан Габен – свой идол и бъдещ приятел. Присъствието му прави силно впечатление и това му носи нови предложения; двамата с Габен по-късно играят заедно в пет филма.

Пробивът идва през 1958 г. с „Горилата ви поздравява“, където Вентура играе агент от специалните служби. Следват „Класова борба“, „Такси за Тобрук“, „Мръсната дузина“, „Втората глътка“, „Приключенците“ и „Сицилианският клан“. Режисьорите дълго го търсят за образи на полицаи, гангстери и ветерани – мъже, които говорят малко, но носят тежестта на историята. В „Армията на сенките“ на Жан-Пиер Мелвил той показва, че зад този образ има и актьор с по-широк вътрешен диапазон.

Вентура не получава класическо актьорско образование и сам определя подхода си като инстинктивен. „Аз съм само инстинктивен комедиант“, казва той, а сцената не му вдъхва увереност, затова остава почти изцяло отдаден на киното. През 1982 г. е номиниран за „Сезар“ за ролята на Жан Валжан в „Клетниците“, а сред късните му силни изпълнения е инспекторът Антоан Галиен в „Разпит“, където партнира на Мишел Сера и Роми Шнайдер.

Извън екрана най-важното му наследство е свързано със семейството. Дъщеря му Линда е с увреждане и през 1965 г. Вентура отправя телевизионен апел с думите: „Аз съм баща на дете, което е различно“. Година по-късно заедно със съпругата си Одета основава „Перс-Неж“ – организация в подкрепа на хора с увреждания и техните семейства. Лино Вентура умира на 22 октомври 1987 г. в Сен-Клу след инфаркт на 68 години; понякога посочваната дата 23 октомври 1986 г. е неточна. Паметта му остава жива както чрез филми като „Втората глътка“, „Сицилианският клан“ и „Разпит“, така и чрез необичайния път от кеч ринга до голямото кино и чрез обществената кауза, превърнала личната тревога на един баща в дългогодишна мисия.