Кърт Вонегът е роден на 11 ноември 1922 г. в Индианаполис. Учи биохимия в университета „Корнел“, а през 1943 г. постъпва в армията. По време на битката при Ардените е пленен от германските войски и отведен в Дрезден. Там оцелява при съюзническите бомбардировки през февруари 1945 г., защото се намира под земята — в помещение, използвано като склад за месо. Това преживяване по-късно става основа на „Кланица №5“, романът от 1969 г., който го прави световноизвестен. В него Били Пилигрим е „отлепен от времето“ и живее живота си без хронологичен ред; фантастичният похват не скрива войната, а показва как травмата разрушава усещането за време, причинност и памет.

Преди „Кланица №5“ Вонегът публикува „Механично пиано“ през 1952 г., а след това „Сирените на Титан“ и „Котешка люлка“. Научната фантастика в книгите му не е бягство от действителността, а инструмент за по-ясно виждане на човешките слабости: сляпата вяра в прогреса, подчинението на системи и оправдаването на насилието с големи идеи. Авторът на 14 романа, разкази, пиеси и публицистика съчетава сатира, фантастични допускания и дълбоко недоверие към идеологии, които поставят абстрактната цел над конкретния човек. Сред известните му книги са още „Закуска за шампиони“, „Бог да пази, господин Роузуотър“, „Майка нощ“ и „Времетръс“.

В края на „Сирените на Титан“ Вонегът стига до мисълта, че смисълът на човешкия живот е да обичаме онзи, който е наблизо и може да бъде обичан. Това не е сантиментална обич, а избор да останеш човек в свят без ред и справедливост. Героите му рядко управляват съдбата си — подчинени са на войни, политически системи, технологии и случайности, — но могат да решат как ще се отнасят към човека до себе си. Вонегът умира на 11 април 2007 г. в Манхатън на 84 години след травми от падане. Остава писател на войната, но и на малките човешки жестове, които правят живота поносим.