Водната криза в окупирания Крим се задълбочава, въпреки че по-обилните валежи и снеготопенето временно са увеличили запасите. Средната запълненост на водохранилищата в началото на октомври е около 45%, а тези с естествен отток съдържат 148,4 млн. куб. м – повече от два пъти над равнището година по-рано. Това обаче не компенсира потреблението: дневно във водохранилищата постъпват около 138 хил. куб. м, докато се разходват 455 хил. куб. м. Около 81% от водата отива за водоснабдяване, а 19% се губят чрез изпарение и просмукване.

Най-тежко е положението при водохранилищата с външно захранване. Техният общ запас е намалял от около 35 млн. куб. м в началото на септември до 31,6 млн. куб. м в началото на октомври, което е спад от близо 10% за месец. Межгорното водохранилище е запълнено само на 0,2% от проекта си и на практика е загубило ролята на пълноценен източник. При ниски нива водовземането се затруднява от затлачване, а качеството на придънната вода се влошава.

Ограниченото използване на Севернокримския канал задълбочава проблема. След разрушаването на язовирната стена на Каховската ВЕЦ през юни 2023 г. Каховското водохранилище е изчезнало, а каналът е останал без основния си източник. Магистралната част и северният клон до Джанкой са без вода, докато източният клон пренася вода от артезиански сондажи към Феодосия и Керч. При пренос на по-малки количества подземна вода по съоръжение, проектирано за големи обеми днепърска вода, се губят между 40 и 45% от ресурса заради изпарение и филтрация.

Към началото на октомври от трите основни артезиански водозабора – Нежински, Просторненски и Новогригоровски – са добити общо 19,6 млн. куб. м. Прекомерното изпомпване понижава нивото на водоносните хоризонти и създава условия за навлизане на солена вода, особено в крайбрежните райони. В източната част на Крим е въведен режим на икономия на прясна вода и са ограничени доставките за промишлени и рекреационни обекти; при суша, аварии или критичен спад отделни населени места се снабдяват с водоноски. Продължителното понижаване на подземните води и натрупването на соли може да доведе до деградация на земеделски земи, увреждане на екосистемите и поява на почви със свойства на солончаци.