Наблюдава се т.нар. „перфектна криминална буря“, чието начало не е скандалът с НСО и убийството на Слави Бинев. Процесът започва с убийството на Владимир Янков – Загатото, преминава през покушението срещу Илиян Филипов и ескалира с убийството на Слави Бинев. Последното престъпление е извършено в изключително удобен момент за определени опозиционни лидери и политически сили – в деня за размисъл преди президентските избори. Инцидентът със служители на НСО и журналистката Соня Колтуклиева се оценява като непланиран случай, допуснат поради недооценка на ситуацията.

Действията на служителите на НСО са определени като правилни, тактически обосновани и законосъобразни. Реакцията на лейтенант Мартин Варадинов, задържан от Военна полиция и обвинен от Военно-окръжната прокуратура, е в рамките на служебните задължения; актовете срещу него се считат за незаконосъобразни и неправомерни. Пробивът в охранителния периметър се дължи на пропуск на водача на блиндирания автомобил, който не е заключил вратите след качването на охраняваното лице. Журналистката е успяла да отвори вратата, след което Варадинов е реагирал професионално, отстранил ръката ѝ и при физическия сблъсък тя е паднала по инерция. Границата между служебните задължения и превишаването на правомощията е много тънка, а компетентна преценка следва да даде ръководството на службата. Намесата на Военна полиция и Военна прокуратура се разглежда като повод за истерия и политическа употреба; поставя се въпросът дали подобни структури са необходими.

Стандартите за поведение и професионална комуникация на НСО са спазени, а по-скоро е нарушена журналистическата етика. Само държавната охрана, а по изключение служители на Дирекция „Протокол“ при официални държавни мероприятия, има право да отваря вратата на служебния автомобил. Не е основателно да се вменява пряка лична отговорност на началника на НСО ген. Емил Тонев, тъй като над лейтенант Варадинов има три нива на преки ръководители. Оставката на ген. Тонев може да се разглежда като достоен морален акт, но решението за приемането ѝ предстои.

Слави Бинев е определена като много интересна фигура от гледна точка на националната сигурност: свързан с ъндърграунда след 90-те, архонт, бивш евродепутат, участник в политически проекти и популярна личност в спортните среди. Разследващите проверяват версията за неуредени финансови отношения, но сумата изглежда твърде незначителна за мотив за тежко престъпление. В публичното пространство и среди, близки до „сивия сектор“, се лансира версия, че Бинев е поел ангажименти към турската организация „Сивите вълци“ да съдейства на високопоставен неин член при правни проблеми с българското правосъдие. Твърди се, че е получена голяма сума, но скандалът „Петрички Ескобар“ е осуетил плановете. Тези твърдения тепърва трябва да бъдат изяснени. При разследването не бива да се пренебрегват политическата обвързаност на убитите бизнесмени, финансирането на партии и личности и преминаването им от един политически лагер в друг.

Поставя се въпросът за оценката на риска, превенцията и оперативното взаимодействие между службите. Отделните структури трудно споделят информация със сродни или конкурентни звена. Илиян Филипов и Слави Бинев са предприемачи, сочени за близки до управляващите кръгове, развиват крупен строителен бизнес, а при двамата се наблюдава свързаност с турски търговски субекти. Зад покушенията се прозира дълбок политически замисъл, съчетан с международни връзки и влияние. Исторически смяната на политическото управление често води до преразпределение в бизнес елита, поради което е легитимно да се търси причинно-следствена връзка между убийствата и неотдавнашните арести на кметове от ДПС.