На 25 октомври 1944 г. Втора българска армия започва Косовската настъпателна операция – едно от големите настъпления на българските войски в заключителната фаза на Втората световна война. Целта е да бъде прекъснат пътят за отстъпление на германската група армии „Е“ от Гърция към северните Балкани и да бъде осигурен левият фланг на Трети украински фронт. Операцията е естествено продължение на Нишката настъпателна операция.

Втора армия, командвана от генерал-майор Кирил Станчев, включва 4-а, 6-а, 9-а и 12-а пехотна дивизия, Бронираната бригада и армейски части. Тя действа с подкрепата на авиация от 17-а въздушна армия и във взаимодействие с части на югославската Народноосвободителна армия. Настъплението се развива в тежък планински терен, при ограничени пътища и силна германска съпротива. След няколкодневни боеве българските части пробиват отбраната и достигат Подуево, а движението към Косово поле е забавено от боевете при Копаоник и Голак.

Операцията е част от промяната в позицията на България след септември 1944 г. След скъсването с Германия и включването във войната срещу Третия райх, на 18 септември Българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия Трети украински фронт маршал Фьодор Толбухин. Пред войските стои задачата да разгромят германските сили в Южна Сърбия и Вардарска Македония и да затворят направленията по долините на Морава, Вардар и Ибър.

Решаващите боеве за Прищина приключват на 19 ноември 1944 г., когато градът е овладян от български части. На 22 ноември войските достигат Косовска Митровица. До края на месеца отделни формирования продължават преследването на оттеглящия се противник и достигат рубежа Рашка – Нови пазар. В боевете участват германски части, формирования на 21-ва СС планинска дивизия „Скендербег“ и други подразделения, съюзени с Германия.

Според военноисторическите данни операцията продължава 35 денонощия, развива се на дълбочина около 110 километра и води до овладяването на територия от приблизително 5000 квадратни километра. Периодът се определя като 25 октомври – 30 ноември 1944 г. Цената за Втора българска армия е висока: 946 убити, 354 изчезнали и 3406 ранени. В някои календарни справки има разминавания с датите и последователността на овладените градове, но военноисторическите данни сочат Прищина на 19 ноември и Косовска Митровица на 22 ноември.