Според доклада на Европейската комисия Северна Македония не попада сред четирите държави кандидатки – Черна гора, Албания, Молдова и Украйна, – които получават пътни карти за по-бързо сближаване с ЕС. Вместо това към Скопие е отправено послание, че не се правят опити за приемане на конституционните промени, предвидени в заключенията на Съвета от 18 юли 2022 г. Тези изменения трябва да включат в конституцията граждани, живеещи в държавните граници и принадлежащи към други народи, включително българите.

Докладът настоява за значителни допълнителни усилия за атмосфера на диалог и взаимно уважение с България. Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси е провела четири срещи между септември 2025 г. и март 2026 г., но без конкретни резултати. Отбелязва се, че двустранните договори със съседни държави трябва да се прилагат добросъвестно от всички страни, включително Преспанското споразумение с Гърция и Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България. Има и напрежение с Гърция заради отказа на политици в Северна Македония да използват конституционното име на страната.

Първоначалният анализ сочи конкретно влошаване в няколко области, застой в ключови реформи и многократни предупреждения за проблеми, които институциите не са решили от години. Липсва напредък в правната и институционалната рамка за демократично провеждане на избори и хармонизиране със стандартите на ЕС. По отношение на съдебната система се отбелязва, че закони се приемат, но независимостта и финансовата автономност на съдебната власт са подкопани от постоянна намеса от други нива на властта и от драстична липса на финансови и човешки ресурси.

Няма напредък в прилагането на стратегиите за управление на човешките ресурси в съдебната система от 2020 г. От Северна Македония се изисква да ускори прилагането на Стратегията за съдебна реформа, да приложи новоприетите закони за Съдебния съвет и Съвета на прокурорите и своевременно да преразгледа Закона за прокуратурата, за да укрепи тези институции. Документът посочва случаи на сплашване, онлайн тормоз и кампании за очерняне срещу гражданското общество и защитниците на правата на човека. Насилието, основано на пола, остава сериозен проблем, обхващащ домашно, психологическо, икономическо и кибер насилие, както и фемицид.

Междуетническата ситуация е оценена като общо стабилна, а Охридският рамков договор продължава да се прилага, но предизвикателства остават. Преди местните избори в силно поляризиран политически климат са възникнали междуетнически инциденти. Петиция и протести на група студенти по право с искане изпитът да се провежда на албански език са предизвикали обществен дебат за езиковите права и справедливото представителство на малцинствените общности в държавните институции. В документа се отчита още, че 19 от 33 преговорни глави са без напредък или с ограничен напредък.