Полша в конституционна криза заради състава и ръководството на Конституционния трибунал
Полша навлиза в нова фаза на институционална криза заради спора около осем нови съдии в Конституционния трибунал. Европейската комисия призова президента Карол Навроцки да приеме избора на парламента, така че съдът да работи според полската конституция и правото на ЕС. През 2026 г. мнозинството в долната камара избра осем съдии за 15-членния орган. Навроцки, подкрепян от националноконсервативната опозиция, прие клетвите на част от тях, но отказа или забави процедурата за останалите. Петима от осемте положиха клетва в Сейма без президента. Правителството ги смята за пълноправни членове, докато президентът и действащото ръководство на съда не признават този състав.
Спорът се изостри на 30 октомври, когато съдия Анна Корвин-Пьотровска обяви едномесечно отстраняване на председателя Богдан Швенчковски и заместник-председателя Бартломей Сохански и заяви, че поема ръководството като най-старши съдия. Пред сградата на трибунала във Варшава беше изпратена полиция и се събраха протестиращи. Навроцки прекъсна пътуване до Сенегал, върна се в Полша и определи случилото се като „насилствено превземане на конституционен орган“. Неговият съветник Марчин Пшичач говори за „масивна конституционна криза“.
Премиерът Доналд Туск защити новоизбраните съдии и обвини националноконсервативната опозиция, че блокира възстановяването на върховенството на закона. Така в една институция съществуват две конкуриращи се версии кой може да ръководи трибунала и кои съдии да участват в заседанията му.
Корените на конфликта са в съдебните реформи на „Право и справедливост“ от 2015–2023 г. Европейската комисия и европейските съдилища многократно оспориха независимостта на трибунала заради назначения при предишното управление. През декември 2025 г. Съдът на ЕС постанови, че съставът и практиката на съда не отговарят на изискванията за независим и безпристрастен съд. След идването на власт на коалицията около Туск през декември 2023 г. правителството започна да възстановява контрола върху съдебната система, но срещна съпротива от президента и от съдии, назначени при предишното мнозинство. Венецианската комисия препоръча клетвата на новите съдии да бъде приета без забавяне и посочи, че президентът не може да превръща процедурата в нов избор или проверка на кандидатите.
Засега няма общоприет институционален механизъм за прекратяване на спора. Очакват се нови съдебни и политически ходове, а работата на Конституционния трибунал остава под въпрос, докато президентът, парламентът и самите съдии признават различни правила за състава и ръководството му. Кризата вече е сблъсък между паралелни версии на държавния конституционен ред.