В намръщеното ноемврийско време си спомняме за боевете, които защитават Българското съединение. По разкаляните хълмове край Сливница и Трън са се сражавали млади български офицери и войници, чиято саможертва днес често остава в сянката на по-известните битки.

Един от тях е Константин Григоров Халачев от Свищов, роден през 1861 г. Като буйно и весело момче, през зимата на 1876 г. той преминава замръзналия Дунав във Влашко. Едва 16-годишен, през 1877 г. става опълченец в Трета опълченска дружина. Участва в освещаването на Самарското знаме, сражава се при Шипка и при атаката на Шейновския лагер, ранен е и получава Георгиевски кръст за храброст.

След Освобождението военното дело го привлича и той постъпва във Военното училище в София. Заради представителния си вид става знаменосец на училището. Като подпоручик служи в Силистренската дружина на Пети пехотен дунавски полк. При нахлуването на сръбските войски се сражава в Трънския отряд срещу елитната Моравска дивизия.

В решителна атака, когато се качва на коня си, стремето му се счупва. Халачев приема това като знак, че денят му е последен, и казва, че иска поне да умре геройски за честта на българското оръжие и славата на родината. Малко след това тежък куршум го пронизва и той издъхва на 24 години.

Историята напомня, че освен битката при Сливница трябва да помним и загиналите край Трън. В суровата и красива природа на Драгоман и Сливница е израснала храбростта на нова България. Тогава една кратка телеграма до войските — „От утре, 6 часа сутринта, войната със Сърбия е обявена. Вземете мерки!“ — е стигала, за да започне война, а един от командирите отговаря: „Юнаците готови“. Днес тези млади хора, оставили костите си по брулените хълмове, заслужават да бъдат помнени.