Най-богатите 0,1% от населението – около 8 милиона души – генерират повече въглеродни емисии от най-бедните 3,5 милиарда души, взети заедно. Техният отпечатък е над три пъти по-голям от този на около 1,3 милиарда души в Африка на юг от Сахара. При индивидуалното въздействие разликата е още по-драстична: един човек от този елит е допринесъл близо 400 пъти повече за днешните екстремни горещини от човек от най-бедната половина на човечеството.

Най-богатият 1% е отговорен за около 20% от глобалното затопляне от 1990 г. насам. Емисиите само за една година от тази група могат да доведат до около 1,9 милиона допълнителни смъртни случая в дългосрочен план заради екстремни горещини. Около 78% от тези смъртни случаи се очакват в държави с ниски и по-ниски средни доходи, въпреки че те са отговорни за едва 8% от глобалните емисии. Прогнозните икономически щети от емисиите на най-богатия 1% могат да достигнат близо 53 трилиона долара до 2050 г.

Частната авиация е ярък пример за климатичното неравенство. През 2025 г. частните самолети са генерирали около 16 милиона тона въглероден диоксид. Само за две секунди всички частни самолети по света произвеждат повече емисии, отколкото един човек от най-бедната половина отделя за цяла година. Средният полет с частен самолет генерира около 3,7 тона въглероден диоксид – колкото годишните емисии на средностатистически човек. Този транспорт е достъпен за около 250 000 души по света.

Част от най-заможните инвеститори печелят едновременно от замърсяващи индустрии и от възстановяване след климатични бедствия. Индексът Destroy & Rebuild Index обхваща 217 компании в секторите на изкопаемите горива, климатичните рискове, подготовката за бедствия и възстановяването. Те са реализирали средна печалба от 1,8 милиарда долара през 2025 г. и са разпределили средно над 1 милиард долара на акционерите си. Две от най-големите инвестиционни компании в света имат участия в 92% от тези дружества, а общата стойност на инвестициите им надхвърля 1 трилион долара.

Портфейлите на 1000 милиардери са свързани с около 486 милиона тона въглероден диоксид еквивалент през 2025 г. Ако тези емисии бяха отделна държава, тя би заемала 19-о място сред най-големите замърсители. Около 71% от инвестициите на тези милиардери са в сектори с високи емисии – нефтена, газова и химическа промишленост.

Пазарът на услуги за възстановяване след природни бедствия се очаква да нарасне от около 70 милиарда до 92 милиарда долара годишно до 2029 г. Това включва възстановяване на инфраструктура, ремонт на сгради, аварийни услуги и управление на последиците от катастрофи. Най-тежките последици обаче понасят хората с ниски доходи: смъртността при наводнения е седем пъти по-висока в държавите с по-голямо икономическо неравенство. Богатите домакинства могат да си позволят жилища в по-безопасни райони, допълнителни застраховки и частни услуги за защита, докато бедните общности губят домове, реколта и спестявания. Прогнозите сочат, че до 2050 г. климатичната криза може да принуди до един милиард души да напуснат домовете си.

Затова се предлагат по-строги данъчни мерки за най-големите замърсители: постоянни данъци върху големите богатства и доходи, допълнително облагане на компаниите от сектора на изкопаемите горива и по-високи данъци върху луксозни дейности с голям въглероден отпечатък, включително частни самолети. Настоява се и за значително увеличаване на финансирането за климатична адаптация в развиващите се държави – средствата да бъдат утроени до 2035 г. Според изводите ограничаването на климатичните промени изисква не само намаляване на емисиите, но и преодоляване на икономическите неравенства, които правят най-бедните общества особено уязвими.