Руските сили са атакували осем пъти два от киевските мостове над Днепър – Южния и Северния – от началото на октомври. Всеки път движението е било възстановявано за по-малко от денонощие. Това показва, че ударите създават напрежение, но засега не водят до трайно парализиране на преходите.

В Киев има шест автомобилни моста над Днепър: Северен, Патона, Метро, Южен, Дарницки и Подолско-Воскресенски, както и три железопътни прехода. По данни на транспортното министерство за 24 часа по мостовете преминават около 600 000 автомобила. Особено важни са Северният и Южният мост: по един от тях минава и метролиния, а по двата са основните маршрути за камиони, тъй като другите съоръжения имат ограничения или неудобни връзки с пътната мрежа.

Според експерти по транспортно планиране и мостово строителство пълното разрушаване на такива съоръжения е много трудно. Всяка конструкция има уязвими места – опори, надстройки или комбинация от натоварвания и повреди – но вероятността за фатално разрушаване е изключително малка. Затова атаките се разглеждат по-скоро като инструмент за психологически натиск и нарушаване на логистиката, отколкото като реален опит за бързо унищожаване на мостовете. Въпреки това щетите върху критичната инфраструктура носят сериозни икономически загуби.

Физическата защита на мостовете от ракети е практически невъзможна. Съоръженията са твърде големи, а бетонни екрани или други пасивни мерки не могат да ги предпазят. Единственият ефективен вариант срещу ракети остава свалянето им от силите за противовъздушна отбрана.

Паралелно с това Киев планира да отдели около един милиард гривни, или близо 20 млн. евро, за комбинирани водни преходи през Днепър и подходите към тях. Местата ще бъдат определени от военното командване. Инициативата идва от правителството, а режимът за въвеждане на обектите в експлоатация е опростен. Подобни съоръжения се предвиждат и в още девет области на Украйна.

Министерството на инфраструктурата обещава в рамките на три месеца да бъдат изградени насипни дамби и понтонни преходи. В Киев те трябва да поемат поток, сравним с този по мостовете – около 600 000 автомобила. Разглеждат се и други варианти: бързо издигащи се бетонни конструкции и тунел под Днепър. Тунелът обаче се оценява като дългосрочна и трудно осъществима идея, тъй като само проектирането и строителството отнемат години.

Специалистите са единодушни, че понтоните могат да помогнат, но не са пълноценен заместител на мостовете. За компенсиране на капацитета им биха били нужни 15–20 понтона и насипни дамби, плюс изграждане на подстъпи и свързване с градската инфраструктура. Затова сценарият с разрушаване на мостовете не бива да се приема като работен: ключово е те да бъдат защитавани и бързо възстановявани. Това изисква финансиране, политическа воля и добра техническа експертиза.

Като по-евтини и бързи мерки се препоръчват ленти за обществения транспорт, промени в работните графици и настройка на светофарите на критичните кръстовища. Те не решават проблема с ударите, но могат да намалят последиците от ремонти и ограничения по ключовите маршрути.