Кибератаките в застраховането: между полицата и реалния риск

Застрахователите все по-често продават полици срещу киберпрестъпления, но същевременно сами се оказват сред най-изложените на подобни атаки. Секторът, чиято работа е да управлява риск, трябва да пази не само финансите си, а и непрекъснатостта на услугите и огромните масиви с лични данни на клиентите.

През юли Евроинс временно затрудни част от електронните си услуги след масирана кибератака. Клиентите бяха насочени към физическите офиси за сключване на полици, плащане на вноски и завеждане на щети. Холдингът собственик съобщи, че нападението е спряно със съдействието на държавните органи и че клиентските данни са останали защитени. Част от неудобствата бяха резултат от ограничаване на достъпа до системи, докато се изясни докъде е стигнала атаката. Подобни мерки могат да предотвратят разпространението на заразата и по-сериозни щети.

По-късно през годината клиенти на ДЗИ получиха уведомления за нарушение на сигурността на личните данни. Застрахователят увери, че услугите работят нормално, и започна кампания със съвети срещу измами. Посочи се, че са открити два големи масива с лична информация, свързвани с ДЗИ и Дженерали Застраховане. Единият съдържа над 3 млн. записа, а другият над 300 хил.; сред данните има имена, ЕГН, адреси и телефони. Пълният обем не е официално потвърден, а милиони записи не означават непременно милиони различни пострадали. ДЗИ потвърди изтичане, но уточни, че не е установено проникване в собствените ѝ системи. Сред възможностите е данните да са станали достъпни чрез застрахователен посредник. Регулаторът е получил уведомления и е образувал производства, но публично не е посочил окончателен механизъм и пълен обхват.

Случаят показва риска във веригата от брокери, агенти, онлайн платформи и технологични доставчици. Една обикновена полица често минава през няколко организации и системи. Дори добре защитен застраховател може да бъде изложен заради уязвимост у партньор. Контролираните тестове за проникване помагат да се открият такива слабости предварително. Специалисти проверяват приложения, сървъри и мрежи с техники на реални нападатели и дават препоръки. Особено внимание изискват системите, през които служители и външни партньори обменят чувствителна информация.

За клиентите последствията от изтичане могат да бъдат дълготрайни. Име, ЕГН, телефон и адрес позволяват убедително представяне за служител на застраховател, банка или институция и опити за нови плащания. Паролата може да се смени бързо, но ЕГН и останалите лични данни не могат. Веднъж попаднали в чужди ръце, те могат да бъдат използвани в измами дълго след инцидента.

Друг случай беше атака с рансъмуер срещу българското подразделение на австрийската група Уника. Инцидентът е от февруари 2025 г., а подробностите около предполагаемо изнудване станаха публично известни по-късно. Вероятният извършител е групировката Akira, известна с криптиране на файлове и бази данни и искане на откуп за възстановяване. Според информации беше поискана сума от около 6 млн. евро, но размерът не е официално потвърден и не е известно дали е платено. Подходът е показателен: нападателите създават сериозен проблем и след това предлагат делово споразумение срещу пари. По-късно Уника потвърди, че атаката временно е засегнала достъпността и поверителността на базите ѝ данни, като информацията е била криптирана. По оценка на застрахователя засегнатите клиенти са под 3% от базата, системите са възстановени, а към момента на уведомлението не е имало доказателства за злоупотреба. Дори след възстановяване обаче остават разходи, забавяния и риск от последваща злоупотреба, ако данни са били копирани.

Кибератаките вече оглавяват бизнес рисковете в България. В обобщени оценки на корпоративни ръководители и експерти делът им достига 39% спрямо 12% година по-рано, изпреварвайки регулаторни промени, природни бедствия и прекъсване на дейността. Българската извадка е малка и показва нагласи, а не непременно реален ръст на атаките. В глобалните оценки киберинцидентите са начело за пета поредна година.

За финансовите компании има и нормативни изисквания. От 2025 г. в Европейския съюз се прилага DORA, който урежда цифровата оперативна устойчивост на банки, застрахователи и други финансови организации. Той изисква управление на технологичните рискове, проверки на готовността, докладване на сериозни инциденти и контрол върху външните доставчици. Компанията трябва да знае кой отговаря за реакцията, кои услуги са критични и как да продължат да работят при атака.

За клиента обичайно няма значение какъв софтуер използва застрахователят или колко сървъра стоят зад електронната полица. Важно е да плати вноската, да заведе щета и да получи обезщетение. Проблемите започват при прекъснато обслужване или предупреждение, че личните данни може да са достъпни за чужди хора. Електронните услуги обикновено имат алтернатива, но с личните данни е по-сложно. Те могат да останат полезни на измамниците години наред, дори след като системите отдавна са възстановени. Така компанията може да затвори техническия инцидент, докато част от клиентите ѝ продължават да живеят с последствията.