Тежката верижна катастрофа на автомагистрала „Тракия“ остави след себе си десетки пострадали и сцени, трудни за описване. Адвокат Любомира Минкова пътувала към София със съпруга си за съдебно дело и се озовала непосредствено до участъка, където товарни и леки автомобили се били смазали в двете платна. Тя разказва за първите минути, за хората, които махали от мантинелите, и за трудния избор на кого да помогне първо.

По пътя от Бургас времето първоначално било сумрачно, но без мъгла. Близо до разклона за „Зимница“ Минкова видяла хора със светлоотразителни жилетки, които махали отчаяно. Съпругът ѝ намалил скоростта, а в отсрещното платно тя забелязала около 30 души с багаж до аварирал автобус, в който се бил врязал товарен автомобил. В тяхното платно спрял камион, а едър мъж с жилетка им давал знак да спрат. Минкова подчертава, че на този човек и на останалите, които махали от всички страни, дължат живота си.

След като спрели, зад тях бързо се образувала колона. Хората били в шок, но искали да помагат. Съпругът ѝ останал на платното, а по-късно ѝ разказал, че мъжете развивали болтовете на мантинелите, за да проправят път и да освободят място за спасителните екипи. Прехвърлили и пострадал със счупен крак, който се оплаквал от болки в гърдите. Някъде напред имало смачкан бял „Опел“ под товарен автомобил, откъдето се чували писъци, но достъпът бил невъзможен.

Минкова, която преди години работила като следовател, излязла от колата и тръгнала напред. На около 30 метра видяла десетки смачкани автомобили и в двете платна. В жълт автомобил бил затиснат водач — само торсът му се виждал, по главата имало кръв, а лицето му излъчвало странен покой. Някой се опитвал безуспешно да го издърпа. Минкова преценила, че не бива да се дърпа човек, притиснат от ламарини, защото така може да се причинят тежки допълнителни травми; такива хора се изваждат само от специалисти с режещи устройства. С разбито сърце тя оставила този мъж и се спуснала в дерето, където имало по-тежко пострадали.

Там две момчета се прегръщали и плачели над свой приятел. Бранко лежал по гръб, с открита рана на главата, краката му висели към рекичка или вада. Минкова започнала да спира кръвотечението с марли, като внимавала натискът да не е силен. С момчетата непрекъснато говорели на Бранко, за да не губи съзнание. Когато той посегнал да пипне главата си или да се изправи, кръвта руквала отново. Тя му казвала: „Бранко, спокойно, виж колко хора сме, сега ще дойде линейката, ти си смело момче, само дишай, Бранко, дишай, миличък…“ Момчето започнало силно да трепери и да замръзва, затова всички си хвърлили якетата и го завили.

В един момент се чул шум от хеликоптер. Всички въздъхнали с надежда, че идва спасение, но машината кръжала на около 50 метра височина и не кацнала. По-късно Минкова разбрала, че вероятно причината била мъглата. Линейка пристигнала след време, което за хората в шок изглеждало безкрайно. Бранко бил изнесен на носилка, а Минкова го проследила с поглед, преди да се върне към колата си. Междувременно на мястото вече имало десетки полицейски коли, пожарни и линейки.

Тя разказва още, че условията на пътя се променяли рязко. Около Карнобат внезапно се спуснала гъста мъгла и видимостта паднала до 30–40 метра, после почти изчезнала и отново се появила. Пътят бил мокър, температурата — около 4 градуса, но автомобилът им бил с нови зимни гуми. Минкова критикува липсата на добра светлоотразителна хоризонтална и вертикална маркировка и на предупредителни знаци. Според нея причините за трагедията са комплексни: внезапната мъгла, човешките реакции и несъобразената скорост на част от водачите. Тя смята, че при въвеждане на европейския стандарт „Визия нула“, с метеорологични датчици и интелигентни електронни табла, последиците щели да бъдат по-малки.

Минкова не снимала с телефон. Казала, че е хвърлила апарата в колата и излязла да помага, защото с телефон в ръка не може да оказва помощ. Най-големите герои за нея остават непознатите, които стояли до мантинелите и махали, както и мъжът, който излязъл пред последния непострадал автомобил. Тя се моли и за затиснатия водач, и за Бранко.