В ранните часове на деня адвокат Любомира Минкова и съпругът ѝ пътуват от Бургас към София. Малко след Карнобат пътят е мокър, температурата е около 4 градуса, а мъглата се спуска и вдига като облак. Край разклона за „Зимница“ те забелязват хора по мантинелите със светлоотразителни жилетки, които махат отчаяно. Мъж излиза пред последния непострадал товарен автомобил и ги спира; така те избягват врязване в мястото на верижната катастрофа.

Пред тях се разкрива картина на десетки смачкани товарни и леки автомобили в двете платна. В отсрещното платно има автобус, в който се е врязал камион, а пътниците стоят с багажите си край пътя. Минкова, която преди е работила шест години като следовател, излиза от колата и тръгва напред. Тя вижда жълт автомобил с напълно смазана предна част и водач, който е притиснат, с кръв по главата, но с изненадващо спокойно лице. Друг човек се опитва да го издърпа, но тя преценява, че това може да задълбочи травмите. Затова, с тежко решение, оставя него на специалистите и се насочва към по-достъпните пострадали.

В дерето под магистралата две момчета се опитват да помогнат на приятеля си Бранко, който лежи по гръб с открита рана на главата. Минкова им казва как внимателно да попиват кръвта и да не натискат силно. Тя настоява непрекъснато да му говорят, за да остане в съзнание, и се включва в битката за живота му. Когато Бранко започва силно да трепери, всички хвърлят якетата си и го завиват. Медицински хеликоптер кръжи над мястото, но не каца, вероятно заради мъглата; линейка пристига по-късно, а Минкова остава до момчето, докато го поставят в нея.

Според нея условията на пътя са били особено опасни. Мъглата се е движела на талази, видимостта е падала от около 100 метра до 30–40 метра и на места до под 10 метра. Тя критикува липсата на добре видима вертикална и хоризонтална маркировка и на предупредителни знаци. Причините за трагедията вижда като комплексни: внезапна мъгла, възможно несъобразена скорост и човешки реакции в условия на почти нулева видимост.

Минкова разказва още, че е избрала да помага, вместо да снима с телефон. По думите ѝ в такива моменти опитът, медицинските знания и инстинктът водят решението на кого да помогнеш. Тя настоява за по-сериозни мерки за безопасност – метеорологични датчици, интелигентни електронни табла и прилагане на стандарта „Визия нула“, за да се намалят човешките грешки и последствията от тях.