В княжеска гробница от археологическия обект Тунуг 1 в долината Уюк, в руската република Тива, учени са открили около 1000 семена от канабис. Радиовъглеродното датиране на шест от тях поставя погребението в началото на VIII век пр.н.е. В няколко проби човешка коса изследователите са установили ясни сигнали, съвместими с канабинол (CBN), който може да се образува при окисляване на THC, както и слаби сигнали, съвместими с THC. Пробите са анализирани с високорезолюционна масспектрометрия и други методи. Според ръководителя на проучването Джино Каспари рядко се среща съчетание на растителни останки с молекулярни следи в човешка тъкан и данните сочат, че растението е било използвано заради опияняващите му свойства.

Все пак анализът не показва количеството, нито начина, по който активните вещества са попаднали в организма - дали чрез вдишване, или чрез поглъщане. Присъствието на семена само по себе си също не доказва психоактивна употреба, тъй като канабисът е използван и за масло и влакна. Изследователите свързват находката с погребален ритуал: в Тунуг 1 са открити оръжия, конско снаряжение и останки от десетки коне, както и разпръснати човешки кости, което подсказва мащабни жертвоприношения на коне и вероятно на хора.

Независимият специалист Фолкер Ауваертер определя анализа на косата като "научно слаб" и не изключва възможността следите да са попаднали върху косата от външен контакт с канабиса в гробницата. Досега едни от най-ранните преки данни за опияняваща употреба идваха от 2500-годишно гробище в Памирите, днешен Китай; новата находка измества тази граница с около 300 години. Екипът вече секвенира ДНК от растителните останки, за да изясни произхода, разпространението и евентуалното опитомяване на канабиса в древна Централна Азия.