На 8 ноември 1204 г. в Търново цар Калоян получава корона, скиптър и знаме от кардинал Лъв, легат на папа Инокентий III. Папският представител го благославя и го провъзгласява за крал — титлата rex, използвана в латинската кореспонденция.

Събитието е резултат от няколкогодишни преговори. Калоян търси международно признание за възстановената българска държава и по-висок статут за църквата си, а Инокентий III — разширяване на римското влияние на Балканите.

Ден по-рано, на 7 ноември, кардинал Лъв посвещава търновския архиепископ Василий за примас на Българската църква. Последователността на двете церемонии показва, че споразумението с Рим обхваща едновременно владетелската власт и църковната организация.

Според писмото на Василий до папата кардиналът коронясва и благославя Калоян като господар на всички българи и власи, поставя корона на главата му и му връчва скиптър. В свое писмо Калоян описва получения знак на властта като корона, скиптър и знаме.

Разминаването в титулатурата не е случайно. Римската църква дава титлата крал, защото в западната политическа система императорското достойнство е свързано с върховенството на един император. Българският владетел обаче продължава да се представя като цар и император в кореспонденцията си.

Така коронацията изпълнява основната цел на Калоян — да бъде признат като законен владетел и наследник на българските владетели от Първото българско царство. Въпреки формулата крал той не се отказва от претенцията си за царско достойнство. Папата също избягва открит спор, защото за Рим е важно България да остане в орбитата на постигнатото църковно споразумение.

Церемонията в Търново се провежда само месеци след превземането на Константинопол от Четвъртия кръстоносен поход и създаването на Латинската империя. В новата обстановка връзката с Рим дава на Калоян допълнителен дипломатически инструмент. Само година по-късно българската армия нанася тежко поражение на латинците при Одрин, а император Балдуин I е пленен.