Статията е публицистичен коментар върху няколко кратки политически реплики, които според автора казват повече от пространните анализи. Започва се с изказване на Веселин Методиев, който противопоставя кадър с Макрон и Гюров на кадър с Макрон и Радев, внушавайки, че първите двама изглеждат като европейски политици, а вторият – не. Авторът оспорва тази оценка и пита защо се превъзнасят едни, а други се омаловажават.

След това се преминава към Ирина Йотова. Припомня се как тя отговаря, че не познава добре Гюров и няма мнение за добрите му качества, въпреки че като президент го е назначила за служебен премиер и е търпяла негови действия. Отбелязва се и отговор на писателка, която посочва Левски и Зеленски като най-симпатични исторически лица; авторът намира това за обидно и неуместно.

Основната нишка са три реплики. Първата е на Йотова за Радев – че без него не биха се справили и че с 30 години политически опит не е имало кой да ѝ казва какво да прави. Втората е на проф. Даниел Вълчев, който в навечерието на изборите допуска, че ако Йотова стане президент, Радев ще създаде проблеми. Третата е предупреждението на Йотова към БСП: „И най-малкото движение от ваша страна срещу тази партия няма да ви бъде простено!“

Авторът тълкува последната реплика като безочлив ултиматум и знак за сложни зависимости, а не като случаен политически израз. Според него тези кратки изказвания осветляват скритата игра между институции, партии и лидери. Финалът оставя на читателя да подреди трите реплики и да потърси какво те разкриват и какво прикриват.