Йосиф Цанков умира на 21 октомври 1971 г. в София, малко преди да навърши 60 години. На пианото остава недовършената партитура на „Вместо сбогом“ – последният лист от живот, в който мелодията почти никога не спира. Поколения българи го познават като Йожи, а творчеството му наброява над 500 произведения.

Роден е на 7 ноември 1911 г. в Русе. От шестгодишен свири на пиано, а още като ученик започва да композира. На 15 години заминава за Истанбул и учи в „Робърт колеж“. По настояване на баща си по-късно завършва право, но музиката се оказва истинският му път. Като студент създава първите си песни – „Ела с мен в Хаваи“, „Облаци бездомни“ и „Моя малка синьорита“.

През 30-те и началото на 40-те години е главен композитор на театър „Одеон“. Там звучат оперетите му „Мая“, „Жуана“, „Продадена любов“, „Дръж се, Жужи“ и „Златната вдовица“. В творчеството му се срещат валс, танго, фокстрот, румба, шлагер и старогражданска песен.

С името му се свързват „Песен моя, обич моя“, „Повей, ветре“, „Море на младостта“, „Събота вечер“, „Целуни ме“, „Когато луната изплува“ и „Приказка“. Тези мелодии получават нов живот чрез Йорданка Христова, Паша Христова, Лили Иванова, Маргрет Николова, Мими Николова и Георги Кордов. „Повей, ветре“ по текст на Димитър Василев и в изпълнение на Паша Христова печели голямата награда на „Златният Орфей“ през 1971 г.

Песните му достигат и извън България – изпълнявани или включвани в албуми на Жозефин Бейкър, Клаудио Вила и Артуро Теста. Около „Керванът“ се разказва история за излъчване по Радио Лондон, но няма официално потвърждение и е възможно да става дума за съвпадение със заглавието на джазовата пиеса „Caravan“.

Цанков е сред основателите на Радио „София“ през 1936 г., а от 1951 г. до смъртта си е отговорен редактор в „Балкантон“. Има отношение и към радиопредаванията за музика и деца. Музиката не е единствената му страст: след завръщането си от Истанбул донася една от първите баскетболни топки в България, основава отбора АС-23 и години наред играе като център, а по-късно създава и тренира женски тим. Тончо Русев го описва като „невероятен човек, огромна душа“.

През 2002 г. Йосиф Цанков е удостоен посмъртно с орден „Стара планина“ – първа степен. В София улица в квартал „Лагера“, близо до „Балкантон“, носи името му. А недовършената „Вместо сбогом“ остава последният акорд от един живот, в който мелодията почти никога не е спирала.