Петролът като политически лост: Иран и натискът преди вота
Иран се стреми да задържи цената на петрола над 110 долара за барел, за да упражни натиск върху американските избиратели преди междинните избори в САЩ. Техеран разглежда енергийния пазар като инструмент за политическо влияние върху администрацията на Доналд Тръмп и цели избирателите да бъдат насърчени да гласуват срещу президента. Представител на енергийната комисия в иранския парламент е посочил, че целта е цена над 110 долара за барел, и това ниво вече е достигнато.
В отношенията със САЩ демократите и републиканците традиционно подхождат различно към Иран. Администрацията на Барак Обама подписа ядреното споразумение с Техеран през 2015 г. Републиканците са по-близо до арабските държави, особено до Саудитска Арабия, докато демократите са склонни да търсят баланс в отношенията с Иран. Позицията на Доналд Тръмп се определя като по-предвидима заради многократните му предупреждения, че е готов да нанесе удар по Техеран.
Относно парламентарните избори в Израел се отбелязва, че представителството на арабските партии е нараснало от 10 на 19 депутати, което е променило политическите сметки на Бенямин Нетаняху. Около 100 000 израелски граждани са пристигнали от чужбина, за да гласуват, като значителна част от тях са подкрепили опозицията.
Войната в Черно море създава все по-големи рискове за международното корабоплаване. Русия се стреми да прекъсне водния коридор между украинските пристанища и Босфора, а плавателните съдове вече не се подбират толкова внимателно като цели. Възможните рискове в Черно море се сравняват с тези в Ормузкия проток. България трябва ясно да посочва отговорността за нападенията, а корабните оператори трябва да обмислят маршрути през териториалните води на държави от НАТО, включително България и Румъния.