На климатичната конференция COP31 в Анталия президентът на Иран Масуд Пезешкиан поиска от международната общност компенсации от САЩ и Израел за екологични щети, които Техеран свързва с военните удари срещу страната. Той призова климатичните ангажименти в мирно време да бъдат обвързани с отговорността по време на война, както и да бъдат документирани и оценени екологичните щети от военна агресия и да се разработят механизми за компенсация.

Според информации военна кампания на САЩ и Израел срещу Иран е започнала в края на февруари 2026 г. Конфликтът се е разпространил към Ливан и Персийския залив, като са били нанасяни удари по енергийна инфраструктура в Иран и региона и по морски транспорт. Военните действия са причинили екологични щети, включително значителни петролни разливи. Иран от своя страна многократно е атакувал петролни танкери, преминаващи през Ормузкия проток.

Пезешкиан твърди, че удар по горивни съоръжения в южната част на страната е причинил емисии от около 500 000 тона въглероден диоксид, а удар по складове за гориво край Техеран е довел до освобождаването на още около 1 милион тона. Конкретните количества не са потвърдени независимо, въпреки че са регистрирани петролни разливи край бреговете на държави от Персийския залив.

Действащите международни климатични споразумения предвиждат средства от богатите държави за адаптация към климатичните промени и справяне с последиците от тях, но не съдържат отделна разпоредба за екологичните последици от военни удари. Затова Иран настоява за нов механизъм, който да установява причинно-следствената връзка между военните действия и нанесените вреди, да изчислява щетите и да определя отговорността за тях. На COP31 засега не е обявено създаването на подобна процедура.

Конфликтът около Иран свърза климатичните преговори с последиците от войната за енергийната инфраструктура, корабоплаването и околната среда. Междувременно международен научен консорциум очаква лек спад на глобалните емисии от изкопаеми горива през 2026 г., отчасти заради високите цени на горивата и по-широкото използване на възобновяема енергия след началото на конфликта.