Победата на Илияна Йотова на президентския балотаж променя политическото разположение на силите, а ниската избирателна активност остава основният негативен извод от вота. При обработени 99,95% от протоколите Йотова и Кирил Вълчев получават 57,58% от гласовете, а Андрей Гюров и Георги Кандев – 39,47%. Така Йотова става първата жена, избрана за президент на България.

Анализът отчита, че при избори, които не се провеждат заедно с местен вот, президентската надпревара не поражда очаквания интерес. Въпреки категоричния резултат, ниската активност остава слаба страна на изборния процес.

Отбелязва се нова концентрация на властови ресурси: управляващата формация „Прогресивна България“ вече държи ключови постове в държавата. Според анализаторите предстои да се види дали властта ще премине към диалог, или към още по-силно съсредоточаване. Победата поставя и въпроса как натрупаното влияние ще бъде използвано, като са очертани два сценария – повече диалог или допълнителна концентрация.

Мобилизацията на избирателите се свързва с активното участие на Румен Радев и ясното противопоставяне между „мир“ и „война“. Йотова е позиционирана като президент на мира, което е привлякло и гласове от социални групи, традиционно подкрепящи „Възраждане“.

След вота се обсъжда политическото бъдеще на Андрей Гюров. Той е определен като нова звезда в демократичното пространство, с възможности за собствен проект, участие в местните избори или роля на свързващо звено между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Подкрепата от около 750 000 гласа се оценява като шанс демократичната общност да разшири обществената си тежест, но не и като автоматично траен личен електорат на Гюров, тъй като вотът е разнороден и идва от различни партии.

Изтъква се и възможно бъдещо напрежение между президентската институция и правителството, въпреки принадлежността им към една политическа формация. Това ще покаже дали резултатът ще доведе до по-тясна координация, или до нови политически разломи.