На президентските избори в България Илияна Йотова печели около 58% от гласовете по предварителни данни, а Андрей Гюров – около 39%. Гюров призна поражението си след втория тур. Вотът беше представен в Украйна и Русия като резултат с отражение върху позицията на София към войната.

В украинското отразяване акцентът падна върху различията между двамата кандидати. Йотова беше описана като политик, който подкрепя членството на България в Европейския съюз и НАТО, но настоява за преговори с Русия и се противопоставя на предоставянето на военна помощ на Украйна. Гюров беше представен като кандидат с прозападна позиция, който по време на краткото си управление като служебен премиер е подкрепил десетгодишно споразумение за сътрудничество в областта на сигурността между България и Украйна.

Резултатът беше свързан и с укрепването на политическите позиции на премиера Румен Радев, чиято партия спечели парламентарните избори през април. Според украинските интерпретации Радев се противопоставя на военната помощ за Украйна и на санкциите срещу Москва, а победата на Йотова му осигурява съюзник на президентския пост. Цитирани бяха и думите на Йотова към премиера след обявяването на предварителните резултати: „Господин Радев, без вас нямаше да се справим“. Отбелязва се, че изборите са проведени на фона на атаки с дронове срещу търговски кораби в Черно море, за които Йотова не е обвинила пряко Кремъл заради липса на доказателства.

Украинските публикации не представят резултата като автоматична промяна на международната политика на България. Президентските правомощия са ограничени, а външната политика се определя основно от правителството. Победата обаче дава на Йотова по-силен политически мандат и по-голяма тежест в публичния дебат за подкрепата към Украйна.

В Русия акцентът беше върху посланията на управляващите в София. Румен Радев беше цитиран да казва, че гражданите са избирали между „мир и война“, и да твърди, че победа на Гюров би могла да доведе до включване на България във войната в Украйна. Според руските публикации подкрепата на Гюров за споразумението за сигурност с Украйна е била представена като една от основните разделителни линии в кампанията. Отбелязани бяха още признатото поражение на Гюров и ниската активност – около 27% на втория тур след рекордно слабата активност на първия. До публикуването на руските материали не беше съобщено за отделна официална реакция на Кремъл или на руското правителство; отзвукът остана основно в рамките на медийното отразяване и на интерпретациите за курса на България към Москва и Киев.