Илияна Йотова и Кирил Вълчев закриха предизборната си кампания в зала „Съединение“ на Регионалния исторически музей в Пловдив. Изборът на мястото беше символичен: кандидатите за президент и вицепрезидент свързаха посланията си с идеята за единство, съгласие и обща национална цел. Йотова заяви, че „Съединението прави силата“ не е само надпис върху фасадата на Народното събрание, а клетва към гражданите и към следващите поколения. Според нея това означава да се строят мостове, а не стени, и да има съгласие, а не разделение.

Тя благодари на националния Инициативен комитет, на местните комитети и на подкрепящите партии – от БСП и „Прогресивна България“ до ВМРО, НДСВ и партията на д-р Дертлиев. Йотова подчерта, че кампанията не е била скъпа кампания в социалните мрежи, а поредица от срещи и разговори с хора в цялата страна за техните тревоги и надежди. Тези срещи тя определи като сериозен изпит за кандидатите и възможност да се чуят очакванията на гражданите.

Като основен проблем Йотова открои бедността и регионалните и социалните неравенства. По нейни думи държавата трябва да се погрижи за най-уязвимите, които години наред са били забравени от псевдоелит, облагодетелствал се чрез собствени схеми. Тя посочи, че наследството на правителството е тежко и че след две години живот с пари назаем хазната е опразнена. Според нея институциите, заедно с експертизата на специалистите, могат да намерят решения за излизане от кризата.

Кандидатът за президент обърна специално внимание на младите хора, които днес се чувстват несигурни за бъдещето си. Тя настоя, че всички деца трябва да получат перспектива за развитие и че не бива да се делят на умни, красиви и всички останали. Йотова критикува дългогодишните либерални политики, при които държавата не е изпълнявала функциите си да закриля гражданите. Тя предупреди, че когато държавата няма инструменти за регулация, се раждат сглобки, които първо отричат един модел, а после управляват с него, включително чрез гавра с Конституцията. Според нея политическият егоизъм и сглобкаджийството не трябва да се връщат в българската политика.

По темата Изток–Запад Йотова каза, че дилемата е измислена и България отдавна е решила въпроса със стратегическия си избор да бъде член на НАТО и Европейския съюз. Тя подчерта, че най-кресливите по тази тема нямат какво да предложат и затова насъскват хората, а управлението чрез разделение е най-евтиният подход. Според нея България вече има външна политика с гръбнак и партньорите се вслушват в позициите ѝ. Основната разделителна линия между кандидатите тя вижда в темата за мира и войната: Йотова настоява за мир чрез преговори, а не чрез сила, повече оръжия и повече жертви. Тя отбеляза и значението на безопасността на корабоплаването в Черно море.

Йотова защити необходимостта да се учи младите на родолюбие и да им се предава знанието за българската история и наследство. Според нея българщината не е остаряла идеологема, а в днешния разкъсан и опасен свят българският корен може да бъде най-здравата основа и ориентир за децата. Тя призова да приключат предателствата към българската история, защото не може да се защитават днешните позиции навън, ако се пренебрегва собствената история. В края на изказването си тя изрази убеденост, че с амбиция, воля и енергия България може да стане една от най-проспериращите държави и да се утвърди като мощен инфраструктурен, енергиен и технологичен център. Тя припомни, че догодина у нас ще се проведе Среща на върха на ЕС за свързаността.

Кирил Вълчев свърза посланието си с 14-вековната история на България в Европа и с идеята, че страната е силна, когато българите са единни като Кубратов сноп. Той посочи, че към 2032 г., когато ще завърши мандатът на президента и вицепрезидента, всеки българин трябва да вижда повече причини за гордост. Тогава се навършват 1400 години от документираното първо българско държавно образувание на европейска територия – Стара Велика България на хан Кубрат от 632 г., както и 25 години от членството на България в Европейския съюз.

Кандидатът за вицепрезидент настоя, че най-важно е младите българи да имат самочувствието, че гласът им се чува. Затова той и Йотова предвиждат създаване на Консултативен съвет за младежки стратегии, в който да участват победителите от идеатони „България 2032“ – надпревари за идеи за бъдещето на страната, организирани с университети, пълнолетни ученици, младежки неправителствени организации и младежки структури на партии. Вълчев подчерта, че Съединението е станало възможно не защото всички българи са били единодушни по всеки въпрос, а защото са намерили обща национална цел. Днес такава цел според него е децата да остават у дома, а българите по света да се завръщат.

Той говори и за необходимостта България да поддържа жива връзката с българите по света – да имат възможност да говорят български, да учат децата си на езика, историята, географията и традициите, да пеят български песни, да танцуват български хора, да имат църкви и сдружения и да имат равни права в държавите, в които живеят. Вълчев представи идеята за единен български институт за представянето на България по света, който да обедини разпокъсаните усилия на институции, организации и личности, след като парламентът приеме закон за мястото, функциите и взаимодействието му с интелигенцията, бизнеса и гражданското общество.

Вълчев изрази вяра, че е възможно съгласие по важни за народа теми и че то се постига чрез диалог. Той подчерта, че опонентите им превръщат несъгласието в омраза и виждат в тях врагове. В края на кампанията, според него, е важно не само кой ще спечели, а и какво ще остане след изборите – дали е запазено достойнство, дали е казана истината и дали е оставено повече доверие или повече омраза. Той заяви, че хората могат да имат различни убеждения и кандидати, но имат една България и обща отговорност за нея. Съединението не означава еднаквост, а това да не се престава да се бъде общност, а властта не е право да заповядваш, а задължение да служиш на българската общност.

На събитието бяха отправени и други подкрепящи послания. Емине Гюлестан, съпредседател на Инициативния комитет, заяви, че тандемът Йотова–Вълчев олицетворява достойно единството на нацията и че на 25 октомври „Прогресивна България“ ще избере тези кандидати. Крум Зарков, председател на БСП и съпредседател на Инициативния комитет, подчерта, че предстоят трудни месеци и че държавният глава трябва да познава българските и европейските институции и да бъде познат на тях. По негови думи трябва да бъде избран политик с доказана почтеност, сериозност и социална отговорност, а не човек, който тепърва започва политическата си кариера. Д-р Емил Стоименов, съпредседател на Инициативния комитет, каза, че има исторически шанс да бъде избран президент, който да гради по-добра България в единство с другите институции.