Дигитална превенция срещу рекорден риск

Япония се изправя пред тревожен парадокс: общият брой на самоубийствата намалява, но сред учениците достига рекордни нива. През 2025 г. общият брой е 19 188 – най-ниското равнище от десетилетия, докато 538 ученици от началните, прогимназиалните и гимназиалните училища са отнели живота си. Това е втора поредна година с исторически висок брой.

Затова от април 2026 г. промени в основния закон за превенция на самоубийствата предвиждат използване на подходящи информационни технологии и изкуствен интелект като част от превантивните мерки. Идеята е ИИ да помага за ранно разпознаване на риск и за насочване към реална подкрепа, а не да играе ролята на автономен психотерапевт.

Логиката е, че за част от младите хора разговорът с машина може да е с по-ниска психологическа бариера от признанието пред родител, учител или лекар. Генеративният ИИ вече е ежедневие: 46,2% от гимназистите го използват, 30,8% от учениците в прогимназиален етап и 8,6% от децата над 10 години в началните училища. Въпросът е дали технологията може да стане мост към специалист, вместо заместител на човешката помощ.

Училищен скрининг и чувствителни периоди

На местно ниво част от училищата вече тестват дигитален скрининг. В токийския район Адачи през септември започва система, която използва наличните таблети и стандартизиран инструмент за оценка на психологическото състояние. Целта е персоналът да забележи деца, които иначе не биха потърсили помощ. Инициативата идва, след като в района са регистрирани по осем самоубийства сред тийнейджъри през 2024 и 2025 г. Особено чувствителен период е краят на лятната ваканция и началото на септември, когато рискът се увеличава.

Мост към помощ, а не заместител

Има и ясен парадокс: същият ИИ, който може да разпознава криза, може да създаде риск, ако дете започне да го възприема като доверен приятел или заместител на професионална помощ. Затова се следи и опасността от прекомерна зависимост от чатботове. Амбициозната цел не е ИИ да убеждава децата да не се самоубиват, а да забележи онова, което възрастните понякога пропускат – промяна в поведението, силен стрес или момент, в който ученикът е готов да потърси помощ.

Ако моделът се окаже ефективен, най-важната роля на изкуствения интелект може да не е да замести психолога или учителя, а да помогне на възрастните навреме да разберат, че едно дете има нужда от тях.