Междинните избори в САЩ на 3 ноември и парламентарният вот в Израел на 27 октомври превърнаха въпроса дали изборите могат да променят една държава в централен геополитически дебат. Републиканците загубиха Камарата на представителите и Сената. Джей ди Ванс обясни поражението с войната, а Тръмп призна, че това е до голяма степен вярно. Така възникна тревога дали той няма да търси нова атака срещу Иран, за да отклони импийчмънт натиска – сценарий, напомнящ операция „Пустинна лисица“ по време на процеса срещу Бил Клинтън.

Въпреки това обещанията за спиране на войните и дипломатическите жестове към Техеран показват, че вратата за преговори остава отворена. Ванс е изпратил писмо до Мохсен Резайи от Висшия съвет за национална сигурност на Иран. Русия също се включва: Путин предлага посредничество, а Резайи е търсил по-активна руска роля и военна подкрепа. Двете страни са в БРИКС, имат споделени интереси и тръбопроводни проекти. Преди преговорите в Абу Даби шефът на руското военно разузнаване ген. Костюков е кацнал в Тел Авив, което може да е сигнал, разсейване или предупреждение срещу нова атака срещу Техеран.

На Запад се говори, че САЩ за първи път са в безпомощно положение в дипломацията, а изборите са показали реални пукнатини във Вашингтон и разделение сред републиканците. Въпросът е разделен ли е домът на Тръмп и накъде се накланят везните. След такава загуба промени в политиките са неизбежни. Ако Тръмп насочи удари към енергийната и индустриална инфраструктура на Иран, Техеран може да отговори не само срещу американски бази, но и срещу петролни съоръжения в Персийския залив, най-вече Aramco, където стоят капитали на BlackRock. BlackRock управлява над 15 трилиона долара – мащаб, сравним с националния доход само на Китай и САЩ. Затова безотговорна ескалация би струвала скъпо.

Ормузкият проток остава затворен, въпросът с Баб ал-Мандеб не е решен, а отстъпките към Иран са трудни. Очакват се колебания между заплахи, атаки, нискоинтензивни операции и слухове за скорошни споразумения. Предстоят преговори по ядрения въпрос и Ормузкия проток, както и отговор на Техеран на предложение за спиране на войната при седем условия. Стратегията „Америка на първо място“ и обещанията за край на скъпите войни се сблъскват с липсата на печеливш вариант; затова Тръмп често сменя позициите си. Войната не е спечелена, мирът не е установен, а вътрешната политика плаща цената. Конгресът не може да спре войната срещу Иран, което ще увеличава цената ѝ, а Иран няма да се откаже от максималистичните си искания.

Междувременно избухва скандал между Тръмп и Нетаняху, който е загубил изборите на 27 октомври, но настоява отново да бъде премиер и да се нападне Иран. На фона на това се очаква среща на Тръмп, Путин и Си Дзинпин в Шънджън, Китай, където да се обсъжда цялостната архитектура на света. Никой не може сам да решава глобалните проблеми, а следвоенният ред вече не устройва големите играчи. Влияния, коридори, граници, редки метали, шпионски скандали и войната в Украйна се преплитат. Европа ще обсъжда собствената си сигурност, но архитектурата ѝ може да се решава без нея. Рубио подсказва, че краят на войната в Украйна може да мине при руски условия, докато Москва демонстрира твърдост – Рябков предупреждава за незабавен отговор при действия срещу Калининград. Иран пък предупреждава Ереван, че допускането на САЩ в Южен Кавказ за „пътя на Тръмп“ би преминало червени линии.

В България се повтаря, че ако изборите решаваха нещата, щяха да ги забранят, но в САЩ се чака Конгресът да отвори врати, за да има промени. Fox News търси нов лоялен собственик, а след Орбан и Вучич медии и политици започват да правят самокритика. Изводът е, че изборите все пак променят – ако не цяла държава, поне нещо в нея. Предстоят избори във Франция, Германия, Полша, Италия, Испания, Австрия и други европейски страни. След Шънджън – ако той се състои – ще стане ясно какъв е следващият баланс.