Първият тур на президентските избори премина при ниска избирателна активност, но според социолога Кънчо Стойчев това не трябва автоматично да се приема като провал на гражданите. По първоначални данни от екзитполовете са гласували около една четвърт от избирателите. Междувременно разликата между първите двама кандидати се е свила до почти равен резултат, след като само седмица по-рано е била над 15 процентни пункта.

Стойчев предупреждава да не се кара на хората, че не са гласували, и определя подобен подход като най-лош. Той е очаквал ниска активност, но не в такива мащаби: по негови изчисления вероятно са гласували около 1,5 млн. души при очаквани 1,8 млн. Според него част от избирателите може да са решили да запазят участието си за втория тур. При ниска активност силно мобилизирана група може да получи значително предимство. Социологът също така предупреждава срещу генерални изводи, че политическата ситуация в страната е коренно променена.

Журналистът Наталия Димитрова свързва слабата активност с това, че кандидатите не са достигнали до голяма част от обществото и много хора не са се почувствали съпричастни към изборите. Тя отбелязва и рязкото скъсяване на дистанцията между водещите кандидати, като според нея събитията от последните 10 дни са мобилизирали едни групи и са довели до отлив при други.

Политологът Христо Панчугов определя ниската активност като фундаментално събитие. Той я свързва с отсъствието на основните политически формации от активния дебат, недостатъчната мобилизация сред симпатизантите на „Прогресивна България“ и самата кампания. Според него толкова ниска активност не е имало в историята на българските демократични избори. Панчугов критикува и липсата на достатъчен разговор за ролята и правомощията на президента, както и тезата, че повече кандидати автоматично означават по-добро представителство.

Резултатите все още се основават на екзитпол и при паралелно преброяване е възможен обрат. Крайният изход ще бъде решен на балотажа.