Политоложката Йохана Даймел оценява катастрофално ниската избирателна активност на президентските избори като тревожен знак. Тя противопоставя българската ситуация на високата мобилизация и протестния вот в Сърбия и вижда у нас умора и примирение сред избирателите. Според нея прогнозите за балотаж между Илияна Йотова и Андрей Гюров вероятно са накарали част от хората да пропуснат първия тур; това се отнася и за привърженици на ГЕРБ и ДПС, чиито партии нямаха свои кандидати.

На балотажа и Йотова, и Гюров ще трябва да положат сериозни усилия, за да мобилизират избирателите и да представят визиите си за страната. Даймел обяснява по-слабия от очаквания резултат на Йотова с влошената сигурност в Черно море и региона, с популисткия призив за запазване на кирилицата и с позицията ѝ, която следва наратива на Румен Радев, избягва да нарече Русия агресор и говори за „коалиция за мир“. В контраст Гюров защитава ясна проевропейска линия, определя Русия като агресор, подкрепя Украйна и разчита на НАТО за сигурността; според Даймел той е спечелил значителен прилив на гласове и се доближава до Йотова.

Анализаторката вижда в резултата първи предупредителен сигнал към „Прогресивна България“ и управлението на Радев, без да обявява края му. Тя припомня помилването на търговци на наркотици при мандата на Йотова като вицепрезидент и скорошните убийства, включително на Слави Бинев, който е имал контакти с нея и с Радев. Макар рейтингът на Радев да спада, позициите му остават стабилни; доверието към управлението намалява, а обещанията за демонтаж на олигархията дават скромни резултати.

Според Даймел двамата кандидати трябва да говорят не само за геополитика, но и за икономическите и социалните проблеми, където има спешна нужда от действия. Тя смята, че Гюров би могъл да се представи силно като защитник на гражданите благодарение на политическия и финансовия си опит.

Резултатът на „Възраждане“, която почти утрои вота си от април, също е тревожен. Даймел обяснява успеха с ясната проруска посока на Костадинов – излизане от ЕС и НАТО и сближаване с Москва – и с ниската активност. Тя отбелязва, че щом Йотова не иска чужди знамена в българските градове, това би трябвало да важи и за руските, но Йотова не е казала нищо конкретно. Възможно е на балотажа тя да търси подкрепа и от други проруски партии.

ГЕРБ реши да не издига свой кандидат – исторически момент, който остави вакуум за нейните избиратели. Борисов не е призовал открито за подкрепа на Гюров на балотажа, а за част от избирателите на ГЕРБ Гюров може да е труден избор, защото като служебен премиер е бил срещу ГЕРБ и концентрацията на власт. Първоначалните анализи обаче сочат, че повече избиратели на ГЕРБ са предпочели Гюров пред Йотова. Даймел подчертава, че президентската институция е ключова за ориентацията на България: проруски президент и проруски премиер биха отдалечили страната от линията на ЕС и НАТО и биха засилили руското влияние. Затова борбата между прозападните реформаторски сили и проруските фракции ще е решаваща.

По думите на премиера Радев изборът е между „мир“ и „война“, но Даймел възразява, че трайният мир изисква подкрепа за Украйна и съпротива срещу руските империалистически претенции, както и силна НАТО и единна Европа. Тя настоява за публични дебати и кампания „на живо“ в градовете и общините, тъй като времето до балотажа е кратко, а залогът е висок.