На първия тур на президентските избори избирателната активност е била едва около 23% – най-ниската за президентски вот след 1989 г. На втория тур, на Деня на будителите, Илияна Йотова печели при активност под 30%. Милиони българи остават извън изборния процес.

Лесният извод е апатия, но данните сочат по-сложна картина. Гласовете „Не подкрепям никого“ почти се удвояват спрямо 2021 г. Много хора не се разпознават в нито един кандидат, а други избират „по-малкото зло“. За част от отказалите да гласуват отсъствието е протест, но този протест остава нечут.

Авторът подчертава, че оставането вкъщи, защото няма за кого да се гласува, е по-скоро безотговорност, отколкото ефективен протест. Така се затваря порочният кръг на „Нищо няма да се промени в тая държава“. Колкото по-малко хора участват, толкова по-лесно електоратът може да бъде оформен според интересите на малка група. Гласуването е не само право, но и отговорност към собственото бъдеще и бъдещето на децата.

Според текста апатията не спира промяната, а празните урни не наказват политиците. Всеки вот носи последствия. На Деня на будителите страната остава пасивна, докато държавата поема курс с тепърва изясняващи се последици – както за вътрешната политика, така и за геополитическата ориентация. Празните урни се описват като капитулация, а не протест. Популизмът и кухите обещания могат временно да притъпят болката, но последиците от масовата апатия идват бързо. Текстът завършва с предупреждение да се затегнат коланите и с уточнение, че изразеното мнение е лично.