По повод Деня на народните будители писателят Иво Сиромахов върна лентата назад и разказа за среща, която помни с годините.

Някога той тренирал езда. На конната база забелязал момче на 12–13 години на име Иван, наричано Ванката. Момчето било много усърдно в тренировките и яздело дребно, но сърцато конче.

Един ден Сиромахов го видял да седи на пейката край манежа и да чете. Попитал го какво чете. Ванката отговорил, че чете „Опълченците на Шипка“, което учителката им е дала да научат наизуст. Момчето обаче не можело да го запомни, защото всеки път, щом започнело да чете, се разтрепервало от вълнение.

Оттогава, щом чуел думи за будители, Сиромахов се сещал за малкия Ванката до манежа — току-що прибрал кончето си в конюшнята и развълнуван над „Опълченците“. Тази случка останала за него като жив урок по родолюбие. Той поздрави всички с празника.