Иван III Велики умира на 27 октомври 1505 г., след като от 1462 г. управлява Московското княжество. Той присъединява към Москва почти всички великоруски области и поставя основите на днешна Русия. Възползвайки се от разпадането на Златната орда, той слага край на продължилата два и половина века зависимост на руските земи от монголите.

Бракът му със София Палеологина, племенница на последния византийски император, дава началото на имперските претенции на Русия. Иван III включва в герба си двуглавия орел на Източната империя, а в документи и печати използва все по-широка титла, стигаща до господар на цяла Русия и дори цар.

След смъртта на първата му съпруга Мария Борисовна през 1467 г. той остава с син Иван Млади. През 1472 г. се жени в Москва за Зоя Палеолог, която приема името София. Със засилването на Московското княжество Иван III установява дипломатически връзки с Папската курия, Свещената Римска империя, Унгария и Молдова, а император Максимилиан I го нарича свой брат.

На запад Иван III сключва съюз с датския крал Ханс срещу Швеция и строи крепостта Ивангород. След смъртта на Кажимеж IV през 1492 г. разширяването на московските владения към Литва се улеснява. Въпреки брака на литовския княз Александър с дъщерята на Иван III Елена, войната се подновява. През 1500 г. литовците са разбити при Ведроша, а през 1503 г. Александър отстъпва Чернигов, Новгород Северски, Стародуб, Гомел, Брянск, Торопец, Мценск, Дорогобуж и други земи. Ливонският орден също започва да плаща данък на Москва.

Управлението на Иван III е свързано със значителна централизация. Поставени са основите на руското самодържавие, създаден е Съдебникът от 1497 г., а старата патриархална система е премахната. Монархът вече не се съветва с болярите по политически въпроси, а техните права са силно ограничени.

След 1485 г. се оформя архитектурният комплекс на Московския Кремъл. Построени са Камбанарията на Иван Велики, Грановитата палата и други сгради, а през 1479 г. е завършен каменният Успенски събор. По заповед на Иван III византийският монах Максим Грек превежда гръцки и латински църковни книги на руски.

Последните години от управлението му са белязани от дворцови интриги около наследяването. Под натиска на София първоначално определеният наследник Дмитрий е отстранен, а за наследник на трона е обявен Василий, син на Иван III от София. Иван III умира на 27 октомври 1505 г. и е погребан в Архангелския събор на Московския Кремъл.