Любов под запрет

Иван Багрянов е офицер, на когото цар Фердинанд поверява обучението на синовете си по артилерия. В двореца той се сближава с княгиня Евдокия – дъщеря на Фердинанд и сестра на бъдещия цар Борис III. Между двамата се зараждат чувства, но връзката им не стига до брак. Свидетелства от онова време сочат, че те дълго време имали любов и дори обмисляли сватба, но цар Фердинанд се противопоставил. За монарха произходът на бъдещия зет бил по-важен от близостта му с царското семейство.

Багрянов е роден през 1891 г., като данните за датата и мястото на раждане се разминават. Той завършва Военното училище в София през 1912 г., участва в Балканските войни и в Първата световна война, а за храброст получава осем български и чуждестранни ордена. След войната става адютант на цар Борис III и един от най-близките му хора. Именно дворцовата служба го сближава с Евдокия.

След края на Първата световна война Евдокия напуска България заедно с баща си, който абдикира през 1918 г. По-късно тя се завръща в страната и до женитбата на Борис III с Джована Савойска през 1930 г. изпълнява неофициалната роля на първа дама. Багрянов напуска военната служба през 1919 г., учи право и агрономство, а след това се занимава със земеделие край Разград. По-късно става депутат и министър на земеделието и държавните имоти, а през 1944 г. оглавява правителството на Царство България от 1 юни до 2 септември.

Любовната история остава недовършена. Багрянов е осъден на смърт от Народния съд и е разстрелян на 1 февруари 1945 г. Евдокия преживява десетилетия след войната в изгнание и умира през 1985 г. в Германия. Между тях не остава царска сватба, но остава разказът за любов, прекъсната от династичните правила.