Малките мазни риби като сардини, аншоа и херинга често са по-практичен избор от едрите хищници, когато става дума за здравословно хранене. Причината не е само размерът, а начинът, по който метилживакът се натрупва в хранителната верига. Рибите, които живеят по-дълго и се хранят с други риби, постепенно концентрират повече живак. Затова големи видове като акула, риба меч и някои видове тон са по-рискови, докато сардините, аншоата и херингата обикновено съдържат по-малко замърсител и същевременно дават ценни хранителни вещества.

Тези малки мазни риби са богати на дълговерижни омега-3 мастни киселини EPA и DHA, както и на висококачествен белтък, витамин B12, витамин D, селен и други минерали. Сардините, консумирани с костите, могат да добавят и калций. Затова те са полезни както за общото меню, така и като по-безопасна алтернатива на едрите хищници. Разнообразието е важно: различни видове риба, приготвени по различен начин, дават по-широка гама от хранителни вещества.

Размерът обаче не е единственият критерий. Съдържанието на живак зависи от вида, възрастта, местообитанието и храненето на рибата. Например атлантическата скумрия е сред по-нискорисковите, докато кралската скумрия е по-добре да се избягва. При рибата тон консервираната светла риба тон, която обикновено идва от по-малки видове, има по-ниско съдържание на живак от белия тон албакор. Затова е по-добре изборът да се прави по конкретен вид, а не само по общото название „риба тон“.

Практическата препоръка е рибата да присъства в менюто поне два пъти седмично, като се залага на разнообразни видове с по-ниско съдържание на живак. За бременни и кърмещи жени и за деца това е особено важно, защото развиващата се нервна система е по-чувствителна към метилживака. При консервите трябва да се има предвид и солта: аншоата често е осолена и може да донесе много натрий. Затова най-разумният подход е повече сардини, аншоа, херинга и други нискоживачни риби, а едрите хищни видове да не са основният източник на риба.