На 3 ноември 1988 г. в 65-а аудитория на Софийския университет е учреден Клубът за подкрепа на гласността и преустройството. Той се нарежда сред първите дисидентски организации в социалистическа България, редом с Обществения комитет за екологична защита на Русе.

Инициатор на начинанието е Желю Желев. Около него се обединяват Искра Панова, Евгения Иванова, Антонина Желязкова, Георги Мишев, Марко Ганчев, Радой Ралин, Петко Симеонов, Невена Стефанова, Блага Димитрова, Мария Бойкикева, проф. Николай Василев, акад. Кирил Василев, режисьорът Дучо Мундров и физикохимикът Алексей Шелудко.

През септември 1988 г. Желев подготвя Програмната декларация. През октомври тя е обсъдена, а на 3 ноември е приета Учредителната, или програмна, декларация. Избран е Управителен съвет и са приети принципите за работа на клуба. Документът е изпратен до ЦК на БКП, творческите съюзи и средствата за масова информация. Първият председател на ротационен принцип става Мария Бойкикева.

Основната дейност на клуба включва приемане и разгласяване на декларации и становища по общополитически въпроси, в които остро се критикува властта на Тодор Живков. Организацията застава и в защита на правата на българските мюсюлмани, като се обявява против т.нар. Възродителен процес. Членовете проявяват активност по западни радиостанции, а силен отзвук имат есетата на Блага Димитрова и Марко Ганчев.