Турция разширява железопътната си мрежа, за да превърне страната в ключов транспортен възел между Азия и Европа. В центъра на усилията е нова железопътна връзка през Босфора, оценявана на около 8,3 млрд. долара. Тя ще минава през моста „Явуз Султан Селим“ в Истанбул и ще даде допълнителен маршрут за товарни и пътнически влакове между двата континента.

Новата линия ще е с дължина около 127 км и ще свързва Чайърова в азиатската част на Истанбул с Чаталджа в европейската. Предвижда се двупътна, електрифицирана инфраструктура със съвременни системи за управление на движението. Това ще съкрати времето за товарни превози между двете точки от около 13 часа на 3,6 часа.

В момента жп транспортът през Босфора е ограничен главно до тунела „Мармарай“, който се използва предимно за пътници. Товарните влакове минават само в определени нощни часове, което ограничава годишния капацитет до около 3 млн. тона. С новата линия капацитетът се очаква да достигне 50 млн. тона годишно.

Инвестицията се финансира от международен консорциум с участието на международни финансови институции. Проектът е част от по-широката стратегия на Анкара за развитие на Средния коридор – маршрут, който свързва Китай с Европа през Казахстан, Каспийско море, Азербайджан, Грузия и Турция. Интересът към него нарасна след войната в Украйна и санкциите срещу Русия, които усложниха северните сухопътни маршрути. Допълнителен стимул са конфликтите в Близкия изток и рисковете за морската търговия през Суецкия канал и Ормузкия проток.

През 2024 г. товарните превози по Транскаспийския коридор са се увеличили с 62% и са достигнали 4,5 млн. тона. Развитието обаче остава ограничено от недостатъчния капацитет на пристанищата, различията между железопътните системи и сложните митнически процедури.

Разширяването има пряко значение за България, която е една от основните входни точки за азиатски товари към ЕС. Обсъждат се възможности за втора железопътна връзка между България и Турция и удвояване на участъци от линията Пловдив–Свиленград–турската граница. Целта е повишаване на пропускателната способност на фона на очаквания ръст на международните превози. Това може да засили ролята на България като транзитна държава по маршрута Азия–Централна Европа.

Освен Средния коридор Турция развива и проекта „Път на развитието“ – железопътна и автомобилна инфраструктура между Персийския залив, Ирак и Турция. Идеята е да се създаде алтернативна връзка между азиатските производствени центрове и европейските пазари и да се намали зависимостта от традиционните морски маршрути. Новата линия през Истанбул ще обслужва три основни направления: Транскаспийския среден коридор, маршрута през Ирак и връзката Турция–ЕС.

За Анкара инвестициите имат и геополитическо значение. Разширяването на железопътните връзки може да увеличи влиянието на страната върху международните вериги за доставки и да привлече инвестиции в логистика, производство и транспортни услуги. Реализирането на плановете ще зависи от инфраструктурата в съседните държави, координацията на митническите процедури и стабилността на регионалните маршрути.