Еразъм Ротердамски е една от най-влиятелните фигури на XVI век, чиято мисъл съединява образованието, християнската вяра и защитата на човешката отговорност. През 1509 г. той публикува „Възхвала на глупостта“, където самата Глупост произнася реч за себе си, а зад иронията стои остра критика срещу суеверието, лицемерието и сляпото подчинение на авторитети. Това остава най-популярното му произведение, но то изразява и по-широка програма за човека, учението и християнския живот.

Еразъм е роден в Ротердам вероятно през 1466 г., а умира на 12 юли 1536 г. в Базел. Истинското му име е Герхард Герхардс, но латинизираната форма Дезидерий Еразъм се налага в цяла Европа. В центъра на възгледите му стои убеждението, че човекът не е завършен по природа, а се изгражда чрез възпитание, учене и практика. Затова той настоява децата да се обучават с разумни и ненасилствени методи, да изучават езици, история, литература и морална философия. Образованието за него не е просто натрупване на знания, а път към овладяване на страстите и към полза за обществото.

Тази позиция е тясно свързана с идеята му за християнски хуманизъм. Еразъм не противопоставя античната култура на християнството, а смята, че класическите автори, добрият език и разумното тълкуване могат да задълбочат разбирането на вярата. Той прилага филологически методи към библейските текстове и през 1516 г. публикува гръцки текст на Новия завет с латински превод и бележки. Така насърчава принципа „към изворите“ — обръщение към оригиналните езици и ранните християнски текстове вместо сляпо повторение на по-късни тълкувания. Целта му не е да отхвърли християнството, а да отдели същественото в учението от ритуалната показност и натрупаните спорове.

През 1524 г. Еразъм публикува „За свободната воля“ в отговор на Мартин Лутер, който защитава по-радикална представа за зависимостта на човека от Божията благодат. Еразъм признава, че въпросът е труден и че библейските аргументи не водят до напълно еднозначен извод. Той предупреждава срещу самоуверените догматични заключения и защитава моралната отговорност на човека: ако хората нямат никаква свобода, то съветите, забраните, наказанията и похвалите губят смисъл.

Еразъм критикува злоупотребите в църквата, но не подкрепя разцеплението, последвало Реформацията. Според него промяната трябва да дойде чрез образование, самокритика и връщане към простотата на ранното християнство, а не чрез преследване и насилие. Той защитава умерения тон, диалога и търсенето на съгласие. Именно тази позиция го оставя самотен между непримиримите лагери на католици и протестанти. Въпреки това идеите му продължават да влияят върху европейската култура, образованието и представата за човек, който мисли самостоятелно, без да се отказва от моралната си отговорност.