Енио Мориконе е един от най-разпознаваемите композитори в историята на киното. Роден е в Рим и започва обучението си в консерваторията „Санта Чечилия“ едва на 12 години. Първата му филмова музика е за „Ил федерале“ на Лучано Салче през 1961 г., но големият му пробив идва с уестърните на Серджо Леоне.

Темите към „За шепа долари“, „За няколко долара повече“, „Добрият, лошият и грозният“ и „Имало едно време на Запад“ превръщат музиката в самостоятелен герой. Мориконе съчетава оркестър, китари, хор, свирки и шумови ефекти, като използва звуци, необичайни за традиционната филмова партитура. С Леоне се познават още от детството, а сътрудничеството им се превръща в един от най-важните творчески съюзи в киното.

Композиторът не остава само в рамките на уестърна. Пише музика за драми, трилъри, исторически филми и криминални истории, работейки с режисьори като Джузепе Торнаторе, Брайън Де Палма и Роман Полански. Сред най-известните му партитури са тези към „Дни на рая“, „Мисията“, „Недосегаемите“, „Бъгси“, „Малена“ и „Новото кино „Парадизо““.

Преди да спечели състезателен „Оскар“, Мориконе получава пет номинации за музиката към „Дни на рая“, „Мисията“, „Недосегаемите“, „Бъгси“ и „Малена“. През 2007 г. Американската академия за филмово изкуство му връчва почетен „Оскар“ за приноса му към изкуството на филмовата музика. Девет години по-късно той печели отличието за оригинална музика към „Осемте омразни“ на Куентин Тарантино. Самият Мориконе подчертава, че не пише само филмова музика, а създава и концертни произведения, музика за театър, радио и телевизия.

В продължение на седем десетилетия композиторът работи по повече от 500 филма. Музиката му достига до популярната култура чрез записи, кавъри и концерти. Той е носител на шест награди БАФТА, четири „Грами“ и три „Златни глобуса“, а произведенията му се изпълняват от оркестри по целия свят. През 2016 г. започва турнето „60 години музика“, което преминава през повече от 40 европейски града. Последният му концерт е в Рим през януари 2019 г. Мориконе умира на 6 юли 2020 г., но темите му продължават да звучат като разпознаваем език на киното.