Петата военна зима поставя Украйна пред сериозно изпитание за енергийната система. След относително спокойния летен период Русия отново засили масираните комбинирани удари срещу енергийни обекти. В нощта срещу 30 септември беше нанесен първият голям удар за новия отоплителен сезон, а през октомври атаките станаха редовни. На 14 октомври беше извършен един от най-мащабните удари от началото на войната, а пет дни по-късно Русия изстреля 16 балистични ракети и над 200 дрона. Поразени бяха 28 подстанции и други енергийни обекти, а най-малко 550 000 домакинства останаха без ток. От средата на юли до средата на октомври енергийната инфраструктура е била атакувана над 2000 пъти. В редица региони има режим на тока.

Има и по-оптимистична оценка: Украйна е по-добре подготвена за зимата, отколкото преди година. По абсолютни показатели ситуацията наистина е по-добра: възстановени са повече обекти, натрупани са запаси от въглища и газ, има резерви, а прогнозите са за по-топла зима. Зимата ще донесе ограничения и прекъсвания, но се очаква украинците да я преживеят подобно на предишните. Запасите от газ в хранилищата надхвърлят 16 млрд. куб. м - най-високото ниво от 2020 г. и повече от миналогодишните под 14 млрд. при минимум 13,2 млрд. Договорен е и внос на 1 млрд. куб. м газ за декември-март. От началото на годината по обекти на Нафтогаз е имало над 400 удара, двойно повече от миналата година, но дружеството засилва отбраната и укрепва позициите.

Като основни рискови фактори се открояват пет. Първият е новото оръжие: Русия използва реактивни дронове, срещу които прехващачите вече не се справят толкова добре; системите за противовъздушна отбрана унищожават само 55 процента от тях. Още по-голяма тревога будят балистичните ракети - Русия може да произвежда над 200 крилати и балистични ракети месечно. Вторият фактор са новите цели: удари не само по автотрансформаторите, но и по железобетонните укрития над тях, за които тази защита не е проектирана. Масирани атаки с десетки дронове срещу един обект могат да унищожат открити разпределителни устройства дори при оцелял трансформатор. Най-уязвими са атомните, топлинните и водните електростанции, които са по-слабо защитени от обектите на Укренерго.

Третият фактор е тревогата като оръжие. Вълните от реактивни дронове през деня превръщат самата въздушна тревога в инструмент за въздействие; само през септември ремонтни бригади не са могли над десет денонощия да работят по открити площадки. Четвъртият фактор е капанът на ниското потребление. Заради ударите по промишлени предприятия и спирането на металургични заводи енергийната система потребява около една пета по-малко електроенергия, отколкото преди година. Това създава впечатление за стабилност, но зимното търсене от населението ще нарасне. Пето, Кремъл използва ударите по енергийната инфраструктура като инструмент за натиск и шантаж, включително чрез възможно временно прекратяване на атаките като коз в преговори. Пикът на ударите се очаква през януари, когато Русия може да концентрира атаки срещу топло-, водо- и електроснабдяването на големи градове в Южна Украйна и по левия бряг на Днепър.

Вносът на електроенергия от ЕС ще се използва активно, особено вечер, но основният риск е преносът. Западна Украйна може да бъде пренаситена с електроенергия, а ключовият въпрос е колко достъпни ще са мощностите за пренос към другите части на страната. Сегашните руски атаки са насочени именно към нарушаване на тези връзки. Най-уязвимият град се очертава Киев: там живеят 3,5 млн. души и има промишленост, но липсват достатъчно генериращи мощности. След януарските удари киевските ТЕЦ вече не произвеждат електроенергия, но котлите работят и се очаква централното отопление да функционира. Сред уязвимите са още Днепър и Одеса, която почти изцяло зависи от доставки от северната част на страната. Прекъсвания могат да има и в близките до фронта Харков, Суми, Херсон и Запорожие.

Подготовката за зимата е закъсняла, тъй като по-голямата част от средствата са осигурени едва през лятото. Ключов проблем остава дефицитът на генериращи мощности. Нови мощности се появяват най-бързо там, където има частни инвестиции, а те не идват без прозрачен и предвидим пазар. Затова устойчивостта на енергосистемата ще зависи не само от темпото на възстановяване след ударите, но и от способността на държавата да създаде условия за инвестиции в енергетиката.