Общинският капацитет е ключът към енергийния преход

Енергийният преход често се свързва с европейски цели, технологии и инвестиции. Но голяма част от реалните промени се случват на местно ниво. Общините управляват транспорт, обществени сгради, улично осветление, жилищна политика и градско планиране, затова решенията им пряко влияят върху качеството на въздуха, разходите за енергия, достъпа до отопление и транспорт и местната икономика.

Сравнението между Копенхаген, Парла и Видин показва различни нива на институционална готовност. Копенхаген има по-развито стратегическо планиране, координационни механизми и култура на експериментиране и сътрудничество. Парла е междинен случай с амбиция, но и с оперативни и ресурсни ограничения. Видин очертава типични предизвикателства: ограничени административни ресурси, недостатъчна техническа експертиза, затруднен достъп до местни данни и слаба координация между звената.

Основният извод е, че проблемът не се изчерпва с липсата на средства. Дори при възможност за финансиране общината трябва да има експерти, време и организационен капацитет, за да идентифицира проблемите, да подготви проект, да координира участниците, да го изпълни и да оцени резултата. Иначе финансирането остава неизползвано или води до единичен проект без дългосрочен ефект. Подобни трудности се срещат и в други общини с ограничени човешки и административни ресурси, макар Видин да не бива да се обобщава за всички.

Българските общини не могат директно да копират Копенхаген, но могат да възприемат принципи: по-добра координация между отделите, системно използване на данни, участие на гражданите и заинтересованите страни, малки пилотни проекти и оценка на наученото. Тези подходи невинаги изискват огромни инвестиции; понякога промяната започва от начина, по който администрацията работи заедно.

Нужни са три основни способности: стратегическо и системно планиране, координация и работа с хора, както и учене чрез експериментиране. Общините могат да бъдат описани като администратори, обучаващи се и иноватори. Много общини с ограничени ресурси са по-близо до администратора, който работи реактивно, докато някои се придвижват към обучаващия се профил. Иноваторът има по-силна култура на експериментиране, интегриран подход и дългосрочна стратегия. Тази типология не е етикет, а ориентир за подходяща подкрепа и обучения.

Без необходимия капацитет енергийният преход рискува да остане на ниво отделни проекти. Това означава пропуснати възможности за финансиране, по-бавна модернизация, по-високи разходи за енергия и по-слаба местна конкурентоспособност. Има и социален риск: най-уязвимите домакинства може да останат извън ползите. Обратно, община с капацитет може да превърне прехода във възможност за по-добра градска среда, инвестиции, по-ниски разходи, по-качествени услуги и по-голямо гражданско участие. Габрово и Бургас се открояват като водещи примери, защото съчетават местна власт, граждани, бизнес, енергийна ефективност и европейско финансиране.

Следващият фокус е практически обучения в енергийна ефективност, възобновяема енергия, гражданско участие, местни енергийни общности, климатични рискове и устойчива мобилност. За кмет на средна община първата стъпка е въпросът какви са най-големите енергийни и социални проблеми и има ли хора и данни за решаването им. Следват вътрешен преглед на звената, няколко конкретни приоритета и малък екип. За да се скъси дистанцията до Копенхаген, Видин трябва да инвестира в хората, които управляват промяната, и да премине от реактивно управление към дългосрочно стратегическо планиране. Основното послание е, че чистият преход е технологичен, социален и институционален процес: без капацитет за управление дори добрата инфраструктура не разкрива пълния си потенциал.