През седмица 44 на 2026 г. (26 октомври – 1 ноември) Европа навлезе в по-студено и по-неблагоприятно за енергетиката време. Общото потребление и производство на електроенергия в ЕС остават близки до миналогодишните, но вътрешната структура на системата се променя значително.

Въпреки големите инвестиции в батерии, солари и вятър, делът на ВЕИ в производството пада от 49% на 40,9%. Соларите дори дават малко повече при влошеното време, но вятърът и ВЕЦ произвеждат по-малко. АЕЦ също отстъпват – от 24,8% на 22,3%, основно заради Румъния и Унгария.

Дупката се запълва от ТЕЦ на изкопаеми горива: делът им скача от 26,2% на 36,9%. Лигнитните централи, които работят с местни горива, увеличават производството си със 70% на годишна база. Ръстът им обаче е ограничен, защото много такива мощности вече са затворени. ТЕЦ на природен газ също увеличават производството с 50%, въпреки че цените на газа надхвърлят 100 евро/MWh. Те осигуряват 20,7% от тока, а газовите хранилища отчитат първото нетно теглене за сезона – сигнал за напрежение.

Средните цени на пазара „Ден напред“ се покачват под натиска на скъпия газ и въглеродните квоти, които достигат 90 евро/тон CO2. Примерите са показателни: във Франция цената скача от 45 на 222 евро/MWh, в Германия – от 74 на 230 евро/MWh, а в България – от 108 на 284 евро/MWh. Основни износители остават Франция, Швеция и Норвегия, а големи вносители – Италия, Португалия и Германия.

За България картината също се променя. Потреблението и производството растат със 6,5%. След като през лятото страната беше значим износител, при първото лошо време тя се превръща в нетен вносител на електричество. Соларите осигуряват само 12,2% от електроенергията при 22,4% година по-рано, а делът на АЕЦ пада от 30,3% на 23,5%. Разликата се покрива от лигнитни ТЕЦ: производството им скача с 86% на годишна база и те дават 42,2% от тока. „Марица изток 2“ работи на пълна мощност, но не може сама да запълни недостига, особено след като 1000 MW мощности вече са извън системата.

Изводът е, че при първите признаци на зима европейската енергетика разчита все повече на изкопаеми горива и внос, а цените реагират рязко. С настъпването на студовете и включването на отоплението натискът върху системата ще се засилва.