Авторката прави личен преглед на професионалния си път в ПР още от 1993 г. Тя разказва, че с години е изграждала агенция и име, работила е с много български бизнесмени, големи бизнес структури, обществени организации, министерства и Министерския съвет. Този опит я е научил да разпознава добрите от лошите, честните от нечестните и почтените от непочтените, както и че в занаята често се създават не особено чисти неща.

Според нея най-недостойното, най-мръсното и най-гнусното нещо, което е срещала в ПР живота си, е явлението BG елфи. Тя твърди, че през последните дни то се е размножило до около стотина отвратителни структури. Авторката не може да обясни как хора с претенции за градска десница — интелектуалци, писатели, художници, артисти, технократи и бели якички — приемат, че BG елфи може да изразява тяхната гледна точка.

Тя определя това не просто като неолиберална издънка, а като дъно. По думите ѝ нито фашистите, нито комунистите, нито социалистите, нито други политически течения някога са допускали подобно нещо да ги представлява. Авторката иронично пожелава успех на двойката Гюров–Кандев в евентуално бъдещо президентство, но изразява надежда в очите на избирателя те да не бъдат олицетворявани от BG елфи като медиен рупор. Въпреки че ѝ се повдига, тя публикува изображение — според нея вдъхновение за градската десница, която всъщност е левица, и предупреждение каква алтернатива се предлага. Завършва с ироничния призив: „Да живее чикагото, който и да е той!“