Министърът на енергетиката Ива Петрова заяви, че цените на електроенергията и топлинната енергия за битовите потребители няма да бъдат повишавани до юли 2027 г. Според нея държавата разполага с регулаторни и компенсаторни механизми, които да предпазят домакинствата от ръста на борсовите цени. Тя подчерта, че въпреки по-високите котировки няма да има ефект върху цените за гражданите.

Защитата на потребителите ще се осигурява и чрез средства от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, в който постъпват приходи от производители, включително допълнителни постъпления при високи борсови цени. Петрова увери, че във фонда има достатъчно приходи за необходимите компенсации и отхвърли твърденията, че обещанието е предизборно.

На фона на това „Булгаргаз“ първоначално е поискал 34% увеличение на цената на природния газ. Дружеството е поело ангажимент да търси резерви и варианти за ограничаване на поскъпването, включително допълнителни количества от газохранилището в Чирен. По думите на министъра цената на „Булгаргаз“ остава около 40% под котировките на европейския хъб TTF, но поскъпване на газа не може да бъде избегнато напълно. Евентуалното увеличение ще засегне най-вече домакинствата, които се отопляват на газ.

Петрова коментира и финансовото състояние на „Топлофикация София“. Дружеството дължи около 900 млн. евро на „Булгаргаз“, а общите му задължения към компании от Българския енергиен холдинг надхвърлят 1,3 млрд. евро. Въпреки това тя увери, че София няма да остане без парно и общественият доставчик ще изпълни задълженията си и този сезон. Като по-непосредствен риск министърът посочи техническото състояние на мрежата и ремонтите: към септември са изпълнени около 19% от инвестиционната и 31% от ремонтната програма. В район „София-изток“ има много аварийни спирания, част от които продължават над два месеца, а за стотиците аварии се поддържат само пет екипа. Сред дългосрочните решения тя посочи и концесия.

По темата за АЕЦ „Белене“ Петрова не изключи възможността централата да бъде построена, вместо оборудването да бъде продадено. Обсъждат се варианти с украинско участие и европейско финансиране. Окончателното решение трябва да бъде част от новата енергийна стратегия до 2050 г., чийто проект се очаква до края на годината.