Върховният административен съд спря действието на приетото през септември 2026 г. намаление на продуктовите такси за електрическо и електронно оборудване. Докато съдът не се произнесе окончателно по спора, продължават да се прилагат старите, значително по-високи ставки. От ситуацията губят както потребителите, така и бизнесът.

Продуктовата такса се заплаща от производителите и вносителите на хладилници, климатици, печки, компютри, принтери и други електроуреди. Тя се включва в цената на стоките и в крайна сметка се поема от потребителя. Темата засяга и фотоволтаичните панели, за които беше предвидено съществено намаление. Отделен нерешен проблем остават високите такси за индустриалните батерии за съхранение на електроенергия, които могат значително да оскъпят една завършена система.

Правителството прие намаление средно около четири пъти, след обществено обсъждане и обнародване в „Държавен вестник“. Четири организации по оползотворяване на отпадъци обжалваха новите ставки пред ВАС с мотив, че по-ниските такси ще намалят приходите им и може да застрашат финансовата им стабилност. На 6 октомври съдът спря действието на новите ставки до приключване на производството с окончателен съдебен акт.

Министерският съвет подаде частна жалба срещу спирането, но тя е оставена без движение заради нередовност при подписването. Даден е седемдневен срок за отстраняване на проблема. Ако това бъде направено навреме, петчленен състав на ВАС ще реши окончателно дали временното спиране остава в сила. Съдът може да отмени спирането и по-ниските ставки да започнат да се прилагат, без да се чака краят на основното дело. Ако спирането бъде потвърдено, старите по-високи такси ще останат поне до първото открито съдебно заседание, насрочено за 10 февруари 2027 г. Това не означава, че спорът ще приключи тогава: решението на тричленния състав може да бъде обжалвано пред петчленен, поради което прилагането на по-ниските ставки може да се забави още.

От бранша изразяват разочарование и учудване, че промяна, преминала през всички предвидени от закона процедури, е блокирана, а жалбата на Министерския съвет е оставена без движение заради нередовност при подписването. Като пример за липса на икономическа обосновка се посочва таксата за индустриални батерии: в България тя достига около 2,81 евро за килограм, докато в Румъния е около 0,20 евро за килограм, или близо 14 пъти по-висока. Според браншовата асоциация продуктовите такси трябва да отразяват реалните разходи за събиране, третиране и рециклиране, а не да се превръщат в скрита тежест. Тя настоява за прозрачни и икономически обосновани правила и ще търси разговор с Министерския съвет, Министерството на околната среда и водите и други браншови организации.