Министерският съвет прие промени, с които срокът за регистрация на завръщащи се сезонни работници от държави извън ЕС се съкращава от 10 на 3 работни дни. Оправданието е синхронизация с европейското право, но критиците посочват, че директивата изисква улеснен режим, а не толкова кратък срок. Според тях решението е политически избор, който рискува да превърне проверките на работодатели, договори и условия на труд във формалност.

Аргументът срещу промяната включва още, че удвояването на издадените разрешителни за една година не подкрепя тезата за прекалено бавна процедура. Посочва се също, че трудно може да се намери друга държава в ЕС с толкова кратък срок за одобрение на работници от трети страни. Промените предвиждат и децентрализация на проверките към регионалните бюра по труда, както и промяна в състава на Националния съвет за трудова миграция и трудова мобилност, от който отпада изискването за участие на лица с висок държавен ранг. Остава неясно дали регионалните бюра имат нужния капацитет, а отслабването на съвета се разчита като отдръпване от политическа отговорност.

Съществуващият режим за внос на работна ръка е описан като слабо контролиран: фирмите за внос на работна ръка се увеличават без лицензионен режим, а след изтичане на разрешителните няма проактивни проверки какво се случва с внесените работници. При това държавата ускорява процедурите, без да публикува елементарна информация за резултатите от досегашната политика и без сериозна оценка на въздействието върху заплатите, производителността и дългосрочното икономическо развитие.

Изводът в текста е, че правителството обслужва лобистки интереси на бизнеси, които търсят по-евтин труд, вместо да повишават качеството на продуктите и услугите си. Това се представя като дългосрочен ущърб за икономиката и заплатите. Според автора общественото недоволство срещу безконтролния и непрозрачен внос на евтин труд от трети страни вече расте и ще се засилва.