ЕС постепенно променя начина, по който разпределя еврофондовете, като поставя изпълнените цели и измеримите резултати пред традиционното финансиране на отделни проекти. България подкрепя този подход, заяви вицепремиерът Атанас Пеканов на Софийския икономически форум. Според него през последните 20 години страната е сред големите бенефициенти, а кохезионната политика цели намаляване на различията между регионите и подкрепа за по-слабите икономически територии. Фондовете са използвани за инфраструктура, здравеопазване, социална политика и образование.

Промяната става по-ясна през 2021 г. с NextGenerationEU и Механизма за възстановяване и устойчивост. При този модел плащанията не зависят само от направени разходи, а от изпълнението на предварително договорени етапи и количествено измерими цели. Европейската комисия оценява доказателствата, преди да одобри плащанията. Пеканов отбеляза, че средствата вече са насочени не само към инфраструктура и големи проекти, но и към ясни цели.

В предложението за многогодишната финансова рамка за 2028–2034 г. Комисията предвижда бюджет от близо 2 трилиона евро. Планът включва национални и регионални партньорски планове, които обединяват различни направления на финансиране и насочват средствата към общи инвестиционни и реформаторски приоритети. Преговорите за следващия бюджет продължават, като се обсъждат общият размер и разпределението между кохезионната политика, земеделието, конкурентоспособността, сигурността и други приоритети. За България това означава, че достъпът до европейски средства ще зависи все повече от конкретни реформи, срокове и доказуем резултат.

На форума Пеканов акцентира и върху изкуствения интелект. Според него Европа не инвестира достатъчно бързо в тази област и трябва да увеличи ресурсите за развитие и използване на технологията. Той призова да се насърчават и изискват от предприятията да използват повече изкуствен интелект, така че той да навлезе в ежедневните процеси на компаниите, а не да остава ограничен до отделни големи технологични проекти.