Европа е изправена пред сериозно социално напрежение, което се проявява в протести и сблъсъци в различни градове. Според адвокат Цветелина Ватовска хората усещат, че губят контрол върху живота си. Високите цени, непосилните наеми, влошаващите се обществени услуги и изоставането на доходите от разходите създават усещане за безизходица. Младите трудно си позволяват собствено жилище, а семействата се задъхват от разходи. Гневът не оправдава палежи, погроми и вандализъм, но управляващите трябва да разберат, че когато политиката се откъсне от ежедневието на гражданите, доверието в институциите се разпада.

Санкциите срещу Русия също имат цена. Европейският бизнес и обикновените граждани понасят част от нея чрез енергийните разходи, натиска върху производството и поскъпването на живота. Русия също търпи загуби, но въпросът е дали Европа е направила достатъчно, за да ограничи собствените си уязвимости и да подготви икономиките си. Политиката трябва да е морално и политически обоснована, но и добре планирана, с ясни цели и механизми за защита на гражданите и предприятията. Путин играе шах, а Европа не може да мисли само ход за ход без дългосрочна стратегия.

Отслабването на европейското единство и задълбочаването на вътрешните противоречия биха били в интерес на всеки външен играч, който иска да ограничи влиянието на Европа. Конкретните намерения на Москва обаче трябва да се оценяват въз основа на действия и доказателства, а не само на предположения. Трансатлантическото партньорство е важно, но националните интереси на съюзниците невинаги съвпадат напълно. Ако Европа няма собствен план, рискува да плаща за чужди грешки. Тя трябва да защитава интересите си, да укрепва икономиката си и да поема по-голяма отговорност за сигурността си.

В енергийната политика Европа се нуждае от цялостна и прагматична стратегия, а не от решения на парче. Не може да се затварят работещи мощности, включително атомни централи там, където могат да бъдат запазени безопасно и икономически целесъобразно, без ясна представа с какво ще бъдат заменени и колко ще струва това. Токът не се произвежда с лозунги, индустрията не работи с пожелания, а хората не плащат сметките си със зелени обещания. Нужен е разумен енергиен микс, сигурни доставки и конкурентни цени. Зелената трансформация трябва да върви заедно с индустриалната конкурентоспособност, енергийната сигурност и социалната поносимост. Европа трябва да запази и развива производството си, а не да го изтласква извън собствените си граници.

Освен енергетиката, Европа трябва да инвестира целенасочено в информационните технологии, изкуствения интелект, киберсигурността и високотехнологичните производства. Необходимо е да намали ненужната бюрокрация и да създаде условия за иновации и добре платени работни места. Миграцията изисква ясни правила, ефективен контрол на външните граници и работеща система за разграничаване между хората, които имат право на международна закрила, и тези, които нямат право да останат. Управлението на миграционните потоци не може да се основава нито на безконтролно допускане, нито на пренебрегване на законовите и хуманитарните задължения. Европа прилича на брюкселска дантела, проядена от нафталин – красива на думи, но заседнала в миналото, докато светът се променя бързо. Нужни са по-малко бюрокрация, повече стратегическо мислене и политика, която отчита реалните потребности на гражданите и бизнеса.

За България Черно море не е далечен проблем, а пряк съсед. НАТО е ключова гаранция за националната сигурност, но членството в Алианса не означава, че страната може да чака друг да свърши нейната работа. Дронове, кибератаки и саботажи могат да засегнат енергетиката, комуникациите, транспорта и пристанищата. България трябва да развива способности за откриване, проследяване и неутрализиране на подобни заплахи, както и за защита на критичната инфраструктура. Това изисква модерни технологии, добре подготвени специалисти, координация между институциите и сътрудничество със съюзниците. Подготовката трябва да започне преди кризата. Националната сигурност включва също устойчивост на институциите, надеждни комуникации, енергийна независимост и способност на държавата да функционира при извънредни обстоятелства.

Европа и евроатлантическият съюз не са точно това, което някои са си представяли при присъединяването на България, но това не означава отказ от съюзите. Трябва да се гледа трезво и да се разбере, че съюзите не отменят националните интереси. Членството в ЕС и НАТО дава възможности за сътрудничество, икономическо развитие и сигурност, но те трябва да бъдат използвани активно. България трябва да участва в решенията, да отстоява позициите си и да изгражда собствени способности. Никой няма да мисли за България повече от самите българи. Това не е призив към изолация, а към отговорност.

Най-напред са нужни лидери със стратегия, а не политици, които само реагират на поредното извънредно събитие. Необходимо е мислене в перспектива за икономиката, енергетиката, технологиите, сигурността и качеството на живот. Европа трябва да възстанови доверието на гражданите си, като покаже, че решенията ѝ водят до реални резултати. Не е достатъчно да се обяснява колко правилен е избраният курс. Хората трябва да виждат, че могат да си позволят жилище, че трудът им осигурява достоен живот и че държавата е способна да ги защити. Време е да се свалят илюзиите и да се мисли трезво за бъдещето.