Администрацията на Доналд Тръмп промени рязко курса на Вашингтон към Европа. САЩ преустановиха военната помощ за Украйна, обявиха изтегляне на военнослужещи от Германия, заплашиха с натиск около Гренландия и наложиха мита на съюзници, а при удари срещу Иран не се консултираха с европейските сили. Европа реагира: запълни част от финансовата дупка за Киев, противопостави се на търговския натиск и разшири партньорствата си чрез отбранителна кредитна схема, търговско споразумение с Индия и сделка с Меркосур.

Тези стъпки показват повече решителност, но не премахват основния проблем — зависимостта от САЩ. Европейското отбранително планиране, командване, ядрено възпиране и логистика все още разчитат на американски способности, а увеличените разходи често означават покупки на американско оръжие. САЩ осигуряват над половината от вноса на втечнен газ в ЕС, а много обещаващи технологични компании се местят отвъд Атлантика. Тази зависимост подкопава доверието на държави, които търсят сигурност, стабилна търговия и финансиране: докато Вашингтон гарантираше европейската отбрана и отворения икономически ред, европейското предложение изглеждаше привлекателно; сега то е поставено под въпрос.

Новите партньори имат различни потребности — оръжия и разузнаване, надеждни пазари, инвестиции в инфраструктура и енергиен преход. Европа разполага с ресурси: близо 461 млрд. долара годишни военни разходи на ЕС, отбранителна промишленост, две места в Съвета за сигурност на ООН, ядрени сили, опитна украинска армия и турски възможности. Търговското споразумение с Индия и програмата „Глобален портал“ също дават основания за оптимизъм. Но тези активи остават разпръснати. Отбраната е предимно национална, съвместните проекти се провалят, покупките се дублират, а търговските споразумения често затъват в ратификация от отделните държави. Финансирането е сложна плетеница от европейски, национални и банкови инструменти, трудна за партньорите.

За да предложи по-силна алтернатива, Европа трябва да намали зависимостта си от американските гаранции и оборудване и да стане по-равноправен партньор в НАТО. Тя може да работи по-бързо със сегашните си приятели — например с Полша и Южна Корея, с Япония, Италия и Великобритания по отбранителни проекти, както и с Индия в сигурността и технологиите. Нужна е и по-конкурентоспособна технологична екосистема: интегрирани капиталови пазари, единен пазар и повече рисков капитал, за да остават новаторите в Европа. Енергийният съюз, възобновяемата енергия и диверсификацията на доставките на критични суровини ще намалят уязвимостта. Инструментът за борба с икономическата принуда може да се превърне в основа за съвместни ответни мерки с партньори извън Европа.

Изводът е, че Европа не трябва да изключва САЩ, а да диверсифицира партньорствата си и да преговаря от позиция на сила. Новите съюзи няма да се появят за една нощ, но по-добро европейско предложение може да насочи континента по правилния път. Най-трудната част остава първата крачка.