На 4 ноември Унгария започва да публикува онлайн досиетата на комунистическата Държавна сигурност, включително имената на информаторите. Датата е символична – на 4 ноември 1956 г. съветски танкове потушават антикомунистическата революция, след което десетилетия наред режимът се крепи и чрез държавна сигурност.

Отварянето на архивите е дългогодишно предизборно обещание на премиера Петер Мадяр и партията „Тиса“. То е историческо, защото спорът за досиетата продължава повече от три десетилетия. Мадяр определи решението като изпълнение на важно обещание и крачка към смяна на системата, като призна, че темата е сложна, закъсняла и деликатна за много семейства.

През годините различни правозащитници и малки партии настояват за разкриване на архивите. Първият посткомунистически премиер Йожеф Антал също е против, а по-късно процесът е блокиран от социалистите и особено от „Фидес“ на Виктор Орбан. От 2010 г. „Фидес“ е гласувала над 30 пъти срещу разкриването на документите.

Частично отваряне започва още през 1990-те: закон от 1994 г. въвежда проверки за принадлежност към ДС на членове на правителството, депутати и определени административни лица. От 1997 г. гражданите могат да поискат да видят собствените си досиета, но първоначално без да научават кой ги е шпионирал. Законът обаче съдържа разпоредби, които позволяват на държавни служби да блокират предаването на данни към комисията по досиетата, например позовавайки се на национална сигурност. Така отварянето остава избирателно, обществото не научава цялата истина, а документите понякога се използват за политически компромати.

Сега документите стават достъпни онлайн с имената на информаторите. Публикуват се и картончетата с основни данни за агентите, както и т.нар. „Досиета-Б“ – една от най-обширните бази с вербувани лица. Предвидените досега възможности за запазване на поверителност отпадат. Очакванията са, че данните може да засягат между 50 000 и 150 000 информатори.

Експерти предупреждават, че документите на ДС не са напълно надеждни: част от тях са непълни, други са унищожени, а не всичко в папките трябва да се приема за истина. Историкът Янош Райнер смята, че отварянето би имало смисъл непосредствено след края на диктатурата, докато сега е по-скоро символичен жест. Историкът Кристиан Унгвари гледа положително: според него това дава нови въпроси за историците и възможност за обществени дебати, от които Унгария има нужда. Той подкрепя и лустрацията, макар след три десетилетия тя да би засегнала малко хора.

В правителството засега не се обсъжда лустрация. За Петер Мадяр отварянето на досиетата има и лична тежест – той проявява силен интерес към историята, има антикомунистическо възпитание и често говори за наследството на режима на Орбан. Политическият контекст също е важен: макар „Фидес“ да се представя като антикомунистическа партия, в редиците ѝ и около Орбан има известни личности, които в миналото са били членове на управляващата комунистическа партия или агенти на ДС. Затова публикуването на архивите може да предизвика не само исторически, но и политически дебат.