Израелски и американски учени са разработили кръвен подход, който може да направи проследяването и лечението на дребноклетъчния рак на белия дроб по-прецизни. Изследването е ръководено от проф. Нир Фридман и д-р Гавриел Фиалков от Еврейския университет и Медицинското училище „Хадаса“, заедно с д-р Нобуюки Такахаши и д-р Аниш Томас от Националния институт по рака на САЩ. Резултатите са описани в научна публикация.

Как работи методът

Екипът анализира 441 кръвни плазмени проби от пациенти с дребноклетъчен рак на белия дроб, други видове рак и здрави хора. За анализа са били достатъчни около 1 милилитър плазма. Методът cfChIP-seq изследва фрагменти от ДНК, свързани с белтъци, наречени хистони. Химичните маркери върху хистоните показват кои гени са били активни в клетките, отделили тези фрагменти в кръвта.

Това отличава технологията от много съществуващи течни биопсии, които търсят основно мутации в туморната ДНК. При дребноклетъчния рак важна информация се съдържа и в начина, по който раковите клетки използват генетичния си код.

Проследяване на тумора и подтипове

Учените разработват молекулярен индекс, чиято стойност е свързана с туморната маса, установена чрез образна диагностика. Средните стойности намаляват след лечение, което съответства на намаляване на туморната маса. По-високите стойности са свързани и с по-кратка преживяемост.

Кръвният анализ показва още молекулярни подтипове на дребноклетъчния рак на белия дроб. Те се различават по активността на гените и могат да обяснят защо отделни пациенти реагират различно на едно и също лечение.

„Кръвен тест, който показва едновременно туморната маса и молекулярната идентичност, може в бъдеще да помогне на лекарите да проследяват отговора към лечението, да откриват промени при развитие на резистентност и да разбират кои пациенти биха имали полза от нови терапии“, заявява д-р Аниш Томас.

Ограничения и следващи стъпки

Дребноклетъчният рак на белия дроб представлява приблизително 15% от случаите на рак на белия дроб. Заболяването обикновено се развива бързо и често се установява в напреднал стадий, когато получаването на нова тъканна проба може да бъде трудно.

Изследователите подчертават, че преди технологията да влезе в рутинната практика са нужни по-големи проспективни проучвания. Методът не е предназначен да замени тъканната биопсия, когато от нея може безопасно да бъде получен достатъчно материал. Следващият етап е изпитването му чрез многократно вземане на кръв по време на лечение, за да се провери дали може да предсказва отговора към терапията и появата на устойчивост.